Маточината, известна с научното си наименование Melissa officinalis, е изключително благодарно и универсално билково растение, което при подходящи грижи ни радва всяка година със своите свежи, ухаещи на лимон листа. Въпреки че по същество е издръжливо, студоустойчиво многогодишно растение, за успешното презимуване е препоръчително да се спазват няколко основни правила, особено в райони с по-суров климат или при екземпляри, отглеждани в саксии. Внимателната подготовка гарантира, че растението ще поникне с нова сила през пролетта и ще даде изобилна реколта през следващия сезон. Процесът на зазимяване не е сложен, но вниманието към детайлите се отплаща и гарантира дългия живот на маточината в нашата градина или на балкона. Тази статия представя подробно най-важните стъпки за зазимяване на маточината, както за растенията на открито, така и за тези в саксии.
Успешното презимуване зависи от общото здравословно състояние на растението, затова подготовката трябва да започне още в края на лятото и началото на есента. През този период не трябва да се дава на растението тор, богат на азот, тъй като това би стимулирало растежа на свежи, нежни издънки, които лесно биха се повредили при настъпването на студовете. Вместо това се препоръчва прилагането на по-богат на калий, узрял компост или специален есенен тор, който подпомага укрепването на кореновата система и подготовката на тъканите за студения период. Важно е също така поливането да се намали постепенно с настъпването на по-хладното време, като се избягва застоялата вода, която може да доведе до гниене на корените. Последната голяма реколта също трябва да се планира най-късно за началото на септември, за да има растението достатъчно време да се укрепи преди настъпването на зимата.
Презимуването на маточина, засадена на открито, обикновено създава по-малко проблеми, тъй като изолацията, осигурена от почвата, предпазва кореновата система от силните студове. По-старите, добре вкоренени туфи са в състояние да преживеят зимата при климатичните условия в България дори без специална защита. Въпреки това, при по-младите, новозасадени разсади, както и при растения в по-сурови, ветровити градини, се препоръчва покриване на почвата около туфите. Този слой мулч не само предпазва кореновата зона от студа, но и помага за запазване на влагата в почвата и предотвратява пролетното разпространение на плевели. Дебелината на покритието в идеалния случай трябва да бъде 10-15 сантиметра, за да осигури адекватна защита.
Зазимяването на маточина в саксия изисква повече внимание, тъй като кореновата система е много по-изложена на температурни колебания и риск от замръзване. В по-малките саксии почвата замръзва по-бързо, което може да доведе до загиване на корените и унищожаване на растението. Затова най-доброто решение е да преместите саксийните растения на защитено, незамръзващо, но хладно място, като неотопляем гараж, мазе, стълбище или остъклена тераса. Идеалната температура на мястото за презимуване е между 5-10 градуса по Целзий; на по-топло място растението може да започне да расте преждевременно, което го отслабва. Поливането през зимните месеци трябва да се сведе до минимум, колкото да не изсъхне напълно почвата.
Значението на есенното подрязване
Есенното подрязване е ключова стъпка в подготовката на маточината за презимуване. Тази операция трябва да се извърши преди първите сериозни студове, обикновено в края на октомври или началото на ноември. По време на подрязването стъблата на растението се отрязват на височина около 5-10 сантиметра над земята с помощта на остри ножици за подрязване. Тази драстично изглеждаща интервенция служи на няколко цели: от една страна премахва остарелите, евентуално заразени с болести растителни части, а от друга страна стимулира растението да насочи енергията си към укрепване на кореновата система и пролетното възстановяване. Подрязването също така намалява изпаряващата повърхност, което е особено полезно за растенията в саксии.
Подрязването е важно не само от естетична и фитосанитарна гледна точка, но играе роля и в поддържането на жизнеността на растението. Оставените къси стъбла помагат за защита на основата на туфата, откъдето през пролетта ще избият новите издънки. Отрязаните растителни части не трябва да се оставят около туфата, тъй като могат да осигурят убежище за вредители и патогени през зимния период. Тези резници могат да се поставят в компоста, при условие че растението е било здраво, или да се използват като мулчиращ материал за защита на други, по-чувствителни растения. След подрязването, при растенията на открито, е препоръчително да се извърши вече споменатото мулчиране на почвата.
Важно е да се отбележи, че времето за подрязване е критично. Ако го направим твърде рано, когато дните са все още по-топли, това може да предизвика растеж на нови издънки, които ще измръзнат при първите студове, ненужно отслабвайки растението. Ако обаче се заемем твърде късно, след силните студове, тъканите на растението може да са по-уязвими и патогените могат по-лесно да проникнат през местата на отрязване. Идеалният момент може да се определи чрез следене на прогнозите за времето, като се цели периодът, в който преобладават трайно хладните, но все още безмразови дни.
Подрязването е и чудесна възможност за оценка на състоянието на туфата. Огледайте основата на растението за признаци на гниене или за наличие на вредители. Ако туфата е твърде гъста, остаряла, това е подходящият момент да се планира разделяне на туфата, което обаче е най-добре да се извърши през пролетта, след поникването. С внимателно есенно подрязване и подреждане на околната среда, ние създаваме основите за здрав и силен пролетен растеж, осигурявайки богата реколта от маточина през следващата година.
Място и методи за зазимяване
При маточината, отглеждана на открито, най-важното средство за презимуване е правилното мулчиране. Около подрязаните туфи трябва да се разпръсне дебел слой органичен покривен материал, който може да бъде например листа, слама, борова кора или дори узрял компост. Този слой функционира като изолатор, предпазвайки горния слой на почвата и корените в него от екстремен студ и повреди, причинени от замръзване. Мулчиращият слой помага за поддържане на стабилна температура на почвата, предотвратявайки резките цикли на замръзване-размразяване, които могат да увредят кореновата система. Важно е покритието да се постави едва след настъпването на първите студове, за да се избегне заселването на гризачи, като например мишки.
Дебелината на мулчиращия слой е от решаващо значение; покритие от 10-15 сантиметра вече осигурява адекватна защита през повечето зими в нашите условия. Трябва да се внимава покривният материал да не влиза в пряк контакт с останалите стъбла на растението, като се остави малко свободно пространство около центъра на туфата за подходяща вентилация. Това ще предотврати гниене и развитие на гъбични заболявания по време на пролетното топене. През пролетта, след като опасността от замръзване отмине, обикновено в края на март или началото на април, мулчиращият слой трябва внимателно да се отстрани или да се внесе в почвата, за да не пречи на появата на нови издънки и на затоплянето на почвата.
Зазимяването на маточина, отглеждана в саксия или контейнер, както вече споменахме, изисква повече внимание. Най-сигурният метод е преместването на растението на място, защитено от замръзване. Идеално е светло, но хладно помещение, като неотопляема веранда, стълбище или гараж, където температурата се поддържа стабилно между 5-10 °C. Топлите, отопляеми стаи не са подходящи за презимуване, тъй като високата температура и сухият въздух стимулират преждевременното образуване на слаби издънки и правят растението податливо на вредители, като например паяжинообразуващи акари. По време на презимуването поливането трябва да се намали драстично, като почвата се поддържа съвсем леко влажна.
Ако няма възможност за презимуване на саксийното растение на място без замръзване, можем да опитаме и със защита на открито, но това е по-рисковано. Изберете защитено от вятър място, например до стена на къща или на покрита тераса. Поставете саксията върху стиропорова плоскост или дървена дъска, за да я изолирате от студената земя. Увийте самата саксия в няколко слоя юта, бабъл фолио или специално зимно предпазно фолио за растения, за да защитите кореновата топка от замръзване. Подрязаната туфа на растението също може да бъде покрита с листа или слама. Важно е растението да се предпазва и от валежи, тъй като комбинацията от зимни валежи и замръзване може да бъде фатална за кореновата система.
Пролетни дейности за успешно ново начало
След края на зимата, когато температурите започнат да се покачват и дните да се удължават, маточината се събужда от зимния си сън. Пролетните грижи са също толкова важни, колкото и есенната подготовка, тъй като тези стъпки определят развитието на растението през цялата година. Първата и най-важна задача е премахването на зимното покритие, мулчиращия слой, от туфите на открито. Това трябва да се направи, когато опасността от сериозни нощни студове е отминала, обикновено в края на март. Премахването на покритието позволява на слънчевата светлина да затопли почвата и да стимулира растежа на нови издънки. Част от органичния мулчиращ материал може да се внесе плитко в почвата, като по този начин се подобрява нейната структура и съдържание на хранителни вещества.
След премахването на мулча е добре да се подреди околната среда на растението. Премахнете плевелите, които евентуално са се появили около туфата, и с помощта на мотика или ръчен култиватор разрохкайте горния слой на почвата. Това разрохкване на почвата не само помага в борбата с плевелите, но и подобрява въздушния и водния режим на почвата, което е от съществено значение за здравословното развитие на корените. През този период е препоръчително да се подхрани растението с доза узрял компост или балансиран, по-богат на азот пролетен тор, за да има на разположение достатъчно хранителни вещества за интензивния период на растеж.
Растенията, презимували в саксии, също трябва да бъдат подготвени за новия сезон. Постепенно ги приспособявайте към външните условия. Първоначално ги изнасяйте само за няколко часа на сенчесто, защитено от вятър място, след което ден след ден увеличавайте времето, прекарано навън, и излагането на слънчева светлина. Този процес, наречен закаляване, помага да се предотврати изгарянето на листата и шоковото състояние на растението. Когато нощните температури се задържат трайно над 5-10 °C, растението може да остане окончателно навън. Тогава е добре да се пресади в свежа, богата на хранителни вещества почва за цветя или поне да се смени горният слой на почвата. Поливането също трябва да се увеличава постепенно, с нарастването на растението.
Пролетният период е и време за разделяне на туфата. Ако туфата на маточината е станала твърде голяма, остаряла или центърът й е оголял, чрез разделяне на туфата можем да я подмладим и същевременно да я размножим. Изкопайте цялата туфа, след което с помощта на остра лопата или нож я разделете на няколко по-малки части. Уверете се, Gе всяка част има достатъчно корени и поне няколко зачатъка на издънки. Засадете новополучените растения на постоянното им място, полейте ги обилно и през първите седмици ги пазете от силното слънце. С този метод можем да гарантираме, че в нашата градина винаги ще има здрави и силни туфи маточина.
