Фрезията, това ароматно и пъстро цвете, произхождащо от Южна Африка, вече е завладяло сърцата на много ентусиасти градинари. Това не е случайно, тъй като нейният грациозен вид, дълготраен цъфтеж и характерен сладък аромат са еднакво завладяващи. Макар грижата за фрезиите да изисква известно внимание и опит, с правилните знания всеки може успешно да отгледа здрави, обилно цъфтящи растения. В тази статия ще разгледаме подробно всяка важна стъпка от отглеждането на фрезии, от избора на кормуси (луковици) до рязането на цветовете и презимуването на кормусите. Нашата цел е да предоставим цялата необходима информация, така че и нашите читатели да могат да изпитат радостта от отглеждането на фрезии и да се възхищават на красотата на тези прекрасни растения.
Фрезията принадлежи към семейство Перуникови (Iridaceae) и е кръстена на немския ботаник и лекар Фридрих Хайнрих Теодор Фрезе. В естественото си местообитание в района на нос Добра Надежда в Южна Африка, тя се е адаптирала към климат със зимни валежи и летни засушавания, което определя и нейните изисквания при отглеждане. Важно е да се разберат тези основни биологични характеристики, за да се осигурят на растението оптимални условия. Благодарение на работата на селекционерите, днес съществуват безброй сортове фрезии с различни цветове и форми, сред които всеки може да намери подходящия за своята градина или дом. Гамата се простира от по-прости, едноцветни видове до сортове с пълни, накъдрени венчелистчета.
Много хора познават и обичат фрезията като рязан цвят, тъй като нейната трайност и интензивен аромат я правят популярен елемент в букети и декоративни аранжировки. Струва си обаче да се знае, че с подходящи грижи можем да се радваме на цветовете й дълго време в нашите градини или дори отглеждани в саксии. Фрезията не само предлага естетическо удоволствие, но може да допринесе и за биоразнообразието в градината, като привлича опрашващи насекоми. В това ръководство за грижа ще разгледаме също как да удължим периода на цъфтеж и живота на отрязаните цветове.
Ключът към успешното отглеждане на фрезии се крие във вниманието към детайлите, включително правилната дълбочина на засаждане, регулирането на водоснабдяването и условията за презимуване. Въпреки че за някои запазването на кормусите непокътнати през периода на покой може да бъде предизвикателство, тази задача също може лесно да бъде управлявана чрез усвояване на правилните техники. Надяваме се, че това изчерпателно ръководство ще помогне за разсейване на всякакви съмнения, свързани с отглеждането на фрезии, и ще насърчи възможно най-много хора да се заемат с отглеждането на това прекрасно цвете. Пригответе се за ароматно и цветно пътешествие в света на фрезиите!
Ботанически характеристики на фрезията
Родът Фрезия (Freesia) включва приблизително 16-20 вида, всички произхождащи от южната част на Африка, по-специално от Капския флористичен регион. Това са многогодишни тревисти растения, които се развиват от характерни подземни органи за съхранение, наречени кормуси. Кормусът всъщност е модифицирана, удебелена подземна основа на стъблото, която съхранява хранителни вещества и позволява на растението да оцелее през неблагоприятни периоди. Тези кормуси са с конична или заоблена форма и са защитени от влакнеста, суха обвивка (туника). Всяка година върху стария кормус се образува нов, докато долният постепенно изсъхва.
Листата на фрезията са тесни, мечовидни, обикновено яркозелени и разположени ветрилообразно на късото надземно стъбло. Дължината на листата може да варира в зависимост от сорта и условията на отглеждане, но обикновено варира от 10 до 30 см. Хабитусът на растението обикновено е рехав и грациозен, което допринася за елегантния му вид. Важно е да се отбележи, че здравето и целостта на листата са от решаващо значение за фотосинтезата, която осигурява енергията за цъфтеж и развитието на новия кормус.
Най-отличителната и високо ценена част на фрезиите е тяхното съцветие. Цветовете са разположени в едностранен клас, технически вторичен цим, който се носи на тънко, често разклонено стъбло, известно като цветонос. Тази подредба, при която цветовете се отварят последователно по едната страна на стъблото, прави растението особено впечатляващо. Едно стъбло обикновено може да носи 5-10 цвята, или дори повече, които се отварят постепенно отдолу нагоре, като по този начин осигуряват дълъг период на цъфтеж.
Отделните цветове са фуниевидни и зигоморфни, което означава, че имат двустранна симетрия (могат да бъдат разделени на две равни половини само от една равнина). Всеки цвят се състои от шест тепала (недиференцирани венчелистчета и чашелистчета), които са слети в основата, за да образуват тръбичка. Цветът на цветовете е изключително разнообразен, вариращ от бял, жълт, оранжев, розов и червен до различни нюанси на лавандулово, лилаво и синьо, често с контрастни петна в гърлото. Много сортове са силно ароматни, излъчвайки сладък, често цитрусов аромат, което е една от основните им привлекателни черти.
Избор на сортове и цветове
Селекцията на фрезиите има дълга история, в резултат на което днес градинарите разполагат с изключително широка гама от сортове и цветове. Оригиналните диви видове, като Freesia refracta (с бели или жълтеникаво-зелени цветове и силен аромат) или Freesia corymbosa, са послужили като основа за създаването на съвременни хибриди. Тези хибриди, често наричани Freesia x hybrida, комбинират желаните черти на различни родителски видове, като по-голям размер на цвета, по-богата цветова палитра и по-дълъг живот във ваза. Селекционерите непрекъснато работят върху разработването на нови сортове, които са още по-устойчиви или имат по-уникален вид.
Сортовете фрезии могат да бъдат групирани според няколко критерия, като цвят на цвета, размер на цвета или структура на цвета. Може би най-популярни са класическите едноцветни сортове, като снежнобялата ‘Alba’, слънчево жълтата ‘Buttercup’, огненочервената ‘Red Lion’ или наситено лилавата ‘Blue Heaven’. Освен това съществуват и двуцветни или многоцветни сортове, при които краищата на венчелистчетата или областта на гърлото са с различен нюанс, създавайки вълнуващ контраст. Тези по-отличителни сортове могат да придадат уникална атмосфера на цветните лехи или букети.
Въз основа на структурата на цвета разграничаваме фрезии с прости и кичести цветове. Простите цветове представляват по-естествен, грациозен вид, докато кичестите, при които някои от тичинките са се трансформирали в структури, подобни на венчелистчета, се гордеят с по-пълни, почти розоподобни цветни глави. Популярни кичести сортове включват ‘Double White’, ‘Rosalinde’ (розов) или ‘Volante’ (оранжев). При избора си струва да се вземе предвид предвидената употреба: сортовете с дълги стъбла и големи цветове са идеални като рязан цвят, докато по-ниските, по-компактно растящи сортове може да са по-подходящи за саксии или бордюри.
При избора на цветове важен фактор може да бъде не само личният вкус, но и хармонията с другите растения в градината. Топлите цветове като жълто, оранжево и червено създават жизнено, весело настроение, докато по-студените нюанси като синьо, лилаво и бяло предават по-спокойна, по-елегантна атмосфера. Чрез комбиниране на фрезии с различни цветове могат да се създадат ефектни и хармонични цветни групи. При покупка е препоръчително да се избират здрави кормуси от надеждни източници, за да се осигури успешно отглеждане и обилен цъфтеж.
Оптимално време и метод на засаждане
Оптималното време за засаждане на кормусите на фрезията до голяма степен зависи от това дали са предназначени за отглеждане на открито или в саксия, както и от преобладаващите климатични условия. Поради чувствителността на фрезиите към замръзване, най-ранното препоръчително време за засаждане на открито в умерените климати е след преминаването на последните пролетни слани, обикновено от края на април до средата на май. Ако се желае по-ранен цъфтеж, кормусите могат да бъдат предварително покълнати на закрито в саксии от март, на светло място, защитено от замръзване, и след това да бъдат пресадени на открито, когато времето е благоприятно. Важно е температурата на почвата да достигне поне 10-12°C (50-54°F) по време на засаждането.
За отглеждане в саксия времето може да бъде по-гъвкаво, тъй като растенията могат по-лесно да бъдат защитени от неблагоприятни метеорологични условия. За зимен или ран пролетен цъфтеж кормусите могат да бъдат засадени през есента, през септември-октомври, и да се отглеждат на светло, хладно (10-15°C или 50-59°F) място. В този случай цъфтежът може да се очаква приблизително 10-12 седмици след засаждането. Фрезиите виреят особено добре в оранжерии или зимни градини, където температурата и влажността могат да бъдат по-добре контролирани.
Самият процес на засаждане изисква внимателна подготовка. Кормусите на фрезията трябва да бъдат поставени в подготвената почва с острия си край нагоре. Дълбочината на засаждане обикновено е два до три пъти височината на кормуса, което означава около 5-7 см (2-3 инча). Ако се засадят твърде плитко, растенията могат да бъдат нестабилни, докато ако се засадят твърде дълбоко, те могат да поникнат по-бавно и да дадат по-слаб цъфтеж. Разстоянието между отделните кормуси трябва да бъде най-малко 5-10 см (2-4 инча), за да се осигури достатъчно място за растеж и адекватна циркулация на въздуха.
След засаждането полейте почвата обилно, но внимателно, така че почвата около кормусите да се навлажни добре, за да се насърчи вкореняването. В началния период избягвайте прекомерното поливане, тъй като застоялата вода може да причини загниване на кормусите. За засаждане на открито е препоръчително да се маркира мястото на засаждане, за да се намерят лесно растенията по-късно и да се избегне увреждането на поникващите леторасти по време на плевене. Правилната техника на засаждане полага основите за здравословно развитие на фрезията и обилен цъфтеж.
Подготовка и избор на подходяща почва
Едно от основните предпоставки за успешното отглеждане на фрезии е осигуряването на почва с подходящо качество и структура. Тези растения предпочитат добре дренирани почви с лека текстура, богати на хранителни вещества. Прекалено тежките, глинести почви не са идеални, тъй като са склонни да задържат вода, което може да доведе до загниване на кормусите. Обратно, прекалено песъчливите почви изсъхват бързо и не могат адекватно да задържат хранителни вещества, така че те също изискват подобряване.
Подготовката на почвата в идеалния случай трябва да започне няколко седмици преди засаждането. За засаждане на открито определената площ трябва да бъде прекопана или разрохкана дълбоко, поне на 20-30 см (8-12 инча). Това подобрява аерацията на почвата и водопропускливостта. По време на копаенето отстранете плевелите и по-големите камъни. Ако почвата е твърде тежка, добавете добре угнил компост, пясък или перлит, за да подобрите структурата й. Тези материали помагат за предотвратяване на преовлажняването и осигуряват необходимия въздух за корените.
За да се увеличи съдържанието на хранителни вещества в почвата, е препоръчително по време на подготовката да се внесе органична материя, като добре угнил оборски тор или компост. Избягвайте използването на пресен, неугнил оборски тор, тъй като той може да увреди младите корени и да насърчи разпространението на патогени. Органичната материя не само снабдява растенията с хранителни вещества, но също така подобрява водозадържащата способност на почвата и нейната рохкава структура. По отношение на pH на почвата, фрезиите предпочитат леко кисела до неутрална среда (pH 6.0-7.0).
За отглеждане в саксия използвайте висококачествена универсална почвена смес за саксии, която може да бъде допълнително подобрена чрез добавяне на малко пясък или перлит за по-добър дренаж. Важно е саксията да има дренажни отвори на дъното, така че излишната вода да може свободно да изтича. На дъното на саксията може да се постави и слой от глинени камъчета или чакъл, за да се подобри дренажът. Внимателно подготвената и избрана почва осигурява на фрезиите оптимални условия за растеж, допринасяйки за развитието на здрава коренова система и богат цъфтеж.
Изисквания за светлина и температура
Фрезиите са светлолюбиви растения, което означава, че изискват много слънчева светлина за обилен цъфтеж и здравословно развитие. Идеално за тях е минимум 6 часа пряка слънчева светлина на ден. Ако се засадят на по-сенчесто място, стъблата им могат да се издължат (етиолират), цъфтежът може да е по-рядък, а цветът на цветовете може да не е толкова интензивен. За фрезии, отглеждани в саксии, изберете слънчев перваз на прозорец или тераса, където ще получават достатъчно светлина.
Температурата също е решаващ фактор в жизнения цикъл на фрезията. За покълването на кормусите и вегетативния растеж оптималната дневна температура е около 18-22°C (64-72°F), докато малко по-ниска нощна температура от 10-15°C (50-59°F) е идеална. Въпреки това, за индуциране на цъфтежа, тоест формирането на цветни пъпки, е необходим по-хладен период, през който температурата варира между 8-12°C (46-54°F) в продължение на няколко седмици. Това имитира зимния период в естественото им местообитание.
По време на периода на цъфтеж фрезиите предпочитат умерено топли температури между 15-20°C (59-68°F). Прекалено високите температури, особено когато са съчетани с ниска влажност, могат да скъсят времето на цъфтеж и да доведат до по-бързо увяхване на цветовете. Избягвайте да държите растенията на течение или да ги подлагате на резки температурни колебания, тъй като това може да причини стрес на растението. Балансираните температурни условия допринасят за дълготрайността на цветовете и интензивността на техния аромат.
В края на вегетационния период, след като листата пожълтеят и изсъхнат, кормусите влизат в състояние на покой. През този период кормусите изискват топли, сухи условия за правилно узряване и подготовка за следващия сезон. Този цикличен модел на редуване на по-хладни и по-топли периоди е от съществено значение за успешното цъфтене на фрезиите година след година. Ето защо точното познаване и осигуряването на изискванията за светлина и температура са от основно значение при отглеждането на тези прекрасни цветя.
Поливане и влажност на въздуха
Нуждите от вода на фрезиите варират в зависимост от етапа на развитие на растението, така че поливането винаги трябва да се коригира спрямо текущите нужди. След засаждането и до покълването поливайте кормусите само умерено, за да предотвратите загниване. След като се появят първите леторасти и започне растежът, постепенно увеличавайте количеството вода. Те изискват най-интензивно водоснабдяване през периода преди и по време на цъфтежа, когато почвата трябва да се поддържа постоянно леко влажна.
Важно е горният слой на почвата да изсъхне леко между поливанията, за да се избегне преовлажняване, което може да доведе до задушаване на корените и гъбични заболявания. За поливане използвайте по възможност вода със стайна температура, мека вода, като дъждовна вода или чешмяна вода, която е престояла. Поливането в ранните сутрешни часове е най-идеално, тъй като това позволява на листата да изсъхнат през деня, намалявайки риска от гъбични инфекции. Когато поливате, опитайте се да насочите водата директно към почвата, като избягвате намокрянето на листата и цветовете.
Фрезиите предпочитат умерено влажна среда, особено по време на периода на цъфтеж. Ниската влажност, особено в отопляеми помещения, може да доведе до по-бързо увяхване на цветовете и изсъхване на пъпките. Могат да се използват няколко метода за повишаване на влажността на въздуха. За растения, отглеждани в саксии, саксията може да се постави върху подложка, пълна с вода и камъчета, като се гарантира, че дъното на саксията не стои директно във водата. Пръскането на листата също може да помогне, но това трябва да се прави внимателно, с фин спрей, и да се избягва пръскането на цветовете.
След приключване на цъфтежа и когато листата започнат да пожълтяват и изсъхват, постепенно намалете поливането. На този етап растението изтегля хранителни вещества обратно в кормуса и се подготвя за периода на покой. Оставете почвата да изсъхне напълно, преди да извадите кормусите. Правилните практики за поливане и контрол на влажността са от съществено значение за здравословното развитие на фрезиите, обилен цъфтеж и подготовката на кормусите за следващия сезон.
Осигуряване на хранителни вещества и торене
Фрезиите, особено съвременните едроцветни хибриди, са растения, изискващи хранителни вещества, така че редовното и балансирано снабдяване с хранителни вещества е от съществено значение за обилен цъфтеж и силен, здравословен растеж. Важно е да се установи адекватно ниво на хранителни вещества в почвата още при засаждането. Както бе споменато по-рано, внасянето на добре угнил органичен оборски тор или компост по време на подготовката на почвата преди засаждането осигурява отлична основа. Тази органична материя се разлага бавно, като постепенно снабдява растението с необходимите хранителни вещества.
През вегетационния период, започвайки от появата на леторастите, е необходимо редовно допълнително торене. Първоначално, по време на фазата на растеж, се препоръчва балансиран универсален тор с по-високо съдържание на азот, за да се насърчи развитието на силна листна маса и стъбла. По-късно, по време на формирането на пъпките, преминете към течен тор за стимулиране на цъфтежа с по-високо съдържание на фосфор и калий. Фосфорът е от решаващо значение за формирането на цветове и корени, докато калият укрепва устойчивостта на растението и подобрява качеството на цветовете.
Течното торене обикновено се извършва на всеки две до три седмици, съгласно инструкциите на производителя на използвания продукт. Важно е да не се превишава препоръчителната доза, тъй като прекомерното торене може да увреди корените и да наруши хранителния баланс на растението. Винаги прилагайте течен тор върху влажна почва, за да избегнете изгаряне на корените. По време на цъфтежа може да се продължи с умерено добавяне на хранителни вещества, за да се гарантира, че растението има достатъчно енергия за развитието на цветовете и растежа на кормуса.
След цъфтежа, когато листата започнат да пожълтяват, спрете прилагането на хранителни вещества, тъй като растението тогава се подготвя за периода си на покой. Адекватното и балансирано снабдяване с хранителни вещества по време на вегетационния период не само влияе върху цъфтежа през текущия сезон, но също така допринася за съхраняването от кормусите на достатъчно хранителни вещества за успешно покълване и цъфтеж през следващата година. Обърнете внимание на сигналите на растението, като пожълтяване на листата или слаб растеж, които могат да показват недостиг на хранителни вещества, и коригирайте практиките на торене, ако е необходимо.
Насърчаване на цъфтежа и грижа за цветовете
Насърчаването на богат и дълготраен цъфтеж на фрезиите изисква хармонията на няколко фактора. Както беше обсъдено по-рано, подходящите условия на светлина и температура, балансираното поливане и снабдяването с хранителни вещества са основни. Особено важно е осигуряването на по-хладния период, необходим за индуциране на цъфтежа, след което растенията образуват цветни пъпки. Освен това редовната проверка на растенията и ранното третиране на всякакви възникващи болести или вредители също допринасят за максимализиране на потенциала за цъфтеж.
Когато фрезиите развият цветни стъбла, уверете се, че растенията получават адекватна подкрепа, особено за по-високо растящите сортове с големи цветове. Тънките, стройни стъбла лесно могат да се огънат или счупят под тежестта на цветовете. Могат да се използват тънки бамбукови колове или специални подпори за растения, към които стъблата се връзват внимателно. Това не само защитава целостта на цветовете, но и придава по-естетически приятен вид на растителната група.
Рязането на цветове за ваза също е важна част от грижата, а няколко практики могат да удължат живота им. Фрезиите в идеалния случай трябва да се режат, когато долните един или два цвята на класа са се отворили, а останалите все още са в пъпка. Използвайте остър нож или ножица и режете рано сутрин или късно вечер, когато растенията са тургесцентни (пълни с вода). Незабавно поставете отрязаните стъбла в хладка вода и отрежете отново краищата на стъблата под ъгъл, за да увеличите повърхността за поемане на вода.
Сменяйте водата във вазата за фрезии ежедневно или през ден и всеки път отрязвайте малка част от краищата на стъблата. Използването на специален разтвор за храна за рязан цвят също може значително да удължи живота и свежестта на цветовете. Избягвайте поставянето на вази на пряка слънчева светлина или близо до източници на топлина, както и близо до зреещи плодове, тъй като етиленовият газ ускорява увяхването. Правилно поддържаните рязани фрезии могат да красят дома с прекрасния си аромат и цветове в продължение на една до една и половина седмици.
Защита от болести и вредители
Въпреки че фрезиите са относително устойчиви растения, някои болести и вредители могат понякога да ги атакуват, особено ако условията на отглеждане не са оптимални. Превенцията винаги е най-добрата стратегия за защита. Това включва закупуване на здрави кормуси от проверени източници, практикуване на сеитбообращение, където е възможно, осигуряване на добре дренирана почва и избягване на пренаселването, което насърчава добрата циркулация на въздуха между растенията.
Сред най-често срещаните гъбични заболявания са фузарийното гниене на кормусите (Fusarium oxysporum), което причинява загниване на кормусите и корените, и сивото гниене (Botrytis cinerea), което атакува главно цветовете и листата при влажно, хладно време. Фузариумът може да бъде контролиран чрез премахване на заразените кормуси и подмяна на почвата, или чрез третиране на кормусите с фунгицид преди засаждане. Сивото гниене може да бъде предотвратено чрез поддържане на растенията сухи, осигуряване на добра вентилация и незабавно премахване на заразените части на растението. При тежки инфекции може да се наложи и пръскане с фунгицид.
Сред вредителите проблеми могат да причинят листните въшки, паяжинообразуващите акари и трипсите. Листните въшки изсмукват сок от младите леторасти и листа, причинявайки деформация и отделяне на медена роса, която привлича мравки и насърчава развитието на чернилни петна. Паяжинообразуващите акари виреят при сухи, топли условия, образувайки фини паяжини по долната страна на листата и причинявайки пожълтяване и опадване на листата чрез храненето си. Трипсите са малки, летящи насекоми, които увреждат цветовете и листата, оставяйки след себе си сребристи петна и деформации.
В случай на леки нападения от вредители могат да се опитат методи за биологичен контрол, като например внасяне на калинки за борба с листните въшки или измиване на заразените части с водна струя. В по-упорити случаи може да се наложи прилагането на инсектициди, но винаги постъпвайте с повишено внимание, като спазвате инструкциите за употреба. Редовната проверка е важна за откриване и третиране на проблемите възможно най-рано, като по този начин се свеждат до минимум щетите и се осигурява здравословното развитие на вашите фрезии.
Презимуване и съхранение на луковиците
Тъй като фрезиите произхождат от Южна Африка и са чувствителни към замръзване, в умерените климати техните кормуси трябва да бъдат извадени през есента и да презимуват на място, защитено от замръзване. Времето за изваждане на кормусите настъпва, когато листата на растението пожълтеят и изсъхнат, което обикновено се случва 6-8 седмици след цъфтежа. Това сигнализира, че кормусите са узрели и са готови за периода си на покой. Внимателно изкопайте кормусите от почвата, като внимавате да не ги повредите.
Отстранете остатъците от почва и изсъхналите части на растението от извадените кормуси. Оставете ги да изсъхнат за няколко дни на добре проветриво, топло, сенчесто място. Този процес на сушене помага за предотвратяване на загниването по време на съхранение. От напълно изсъхналите кормуси внимателно отделете стария, изсъхнал майчин кормус и всички малки кормусчета (издънки), които може да са се образували и които по-късно могат да се използват за размножаване. Съхранявайте само здрави, непокътнати, твърди кормуси.
Почистените и изсушени кормуси на фрезията могат да се съхраняват в хартиени торби, мрежести торби или в един слой върху табли, заобиколени от сух торфен мъх, дървени стърготини или вермикулит. Средата за съхранение помага за поддържане на влажността на кормусите и ги предпазва от физически повреди. Мястото за съхранение трябва да бъде тъмно, сухо, хладно, но защитено от замръзване. Идеалната температура за съхранение е между 12-15°C (54-59°F). На по-топло място кормусите могат да покълнат преждевременно, докато твърде ниските температури могат да ги повредят.
По време на съхранение редовно проверявайте кормусите, поне веднъж месечно, и отстранявайте всички, които са плесенясали или омекнали, за да предотвратите разпространението на инфекцията. Правилно презимувалите кормуси могат да бъдат презасадени през пролетта и отново ще радват с красиви цветове. Внимателното презимуване е от решаващо значение за успешното отглеждане на фрезии година след година, което позволява запазването на любимите сортове в продължение на много години.
Методи за размножаване
Фрезиите могат да се размножават по няколко начина, но най-често се размножават чрез кормусчета (малки дъщерни кормуси) или чрез семена. И двата метода имат своите предимства и недостатъци, както и специфични техники, които си струва да се познават, ако някой желае да разшири колекцията си от фрезии или да опита нови сортове. Най-разпространеният и най-простият метод е размножаването чрез кормусчета, което води до точни копия на майчиното растение.
Кормусчетата, известни още като дъщерни кормуси, се образуват отстрани на майчиния кормус, в основата му, по време на вегетационния период. Те могат да бъдат отделени от майчиния кормус при изваждането и почистването на кормусите. За по-нататъшно размножаване използвайте само здрави, добре развити кормусчета. По-малките кормусчета обикновено цъфтят едва през втората или третата година, докато по-големите могат да цъфтят още през следващия сезон. Кормусчетата трябва да се съхраняват и засаждат по същия начин като зрелите кормуси.
Размножаването на фрезии от семена е по-дълъг процес, който изисква повече търпение, но предлага възможност за създаване на нови растения с уникални характеристики, особено ако се използват семена от собствени кръстоски. Семената могат да се засяват през пролетта или есента в добре дренирана, рохкава среда за засяване. За покълването на семената е необходима топла (приблизително 20-22°C или 68-72°F) и влажна среда. Покълването обикновено отнема 3-6 седмици. Младите разсади трябва да се отглеждат внимателно, като им се осигурява адекватна светлина и влага.
Фрезиите, отгледани от семена, обикновено достигат размер за цъфтеж едва през втората или третата година. През първата година те развиват малки кормуси, които трябва да бъдат извадени в края на сезона и презасадени през следващата пролет. Въпреки че този метод отнема повече време, той е отлична възможност за градинари с експериментаторски дух. Важно е да се отбележи, че потомството, отгледано от семената на хибридни сортове, не наследява непременно всички характеристики на родителските растения, така че резултатът може да донесе изненади. Независимо дали се опитвате с кормусчета или чрез засяване на семена, успешното размножаване винаги носи голяма радост на любителите на растения.
