Олеандърът, или Nerium oleander, е красиво средиземноморско растение, което със своите цветове пленява сърцата на мнозина. Произхожда от горещите райони на Южна Европа и Северна Африка, където расте по бреговете на реки и потоци, понякога понасяйки добре и соления морски въздух. Поради тази причина той може да се отглежда сравнително добре и в нашите градини и на тераси, при условие че знаем от какво се нуждае. Правилната грижа е ключова, за да може нашето растение да остане здраво и да цъфти обилно от година на година. Затова е важно да се запознаем задълбочено с нуждите на олеандъра, за да можем да му се наслаждаваме дългосрочно.
Поставяне и нужда от светлина
Олеандърът е любител на слънцето. Тази негова нужда трябва да се вземе много сериозно, ако искаме да цъфти обилно. Той се нуждае от поне 6-8 часа пряка слънчева светлина на ден, за да започне и да продължи цъфтежът. Ако се постави на по-сенчесто място, цъфтежът ще липсва, а листата му ще започнат да пожълтяват и да изтъняват, губейки своята здрава, тъмнозелена цвят. Затова е важно да изберем място, където слънцето го огрява през целия ден.
Слънчева тераса, балкон или южна част на градината са идеални за него. Важно е да се отбележи, че макар да понася добре изгарящото слънце, той не обича резките температурни промени и течението. Последователността е ключова при работата с олеандъра. Ако имаме възможност, изнесете го навън след като минат сланите и го приберете за зимата, но не бързайте с преместването.
Своето най-красиво лице той показва през летните месеци, когато топлината и слънцето са оптимални за него. Тогава растението расте активно и непрекъснато образува цветове. При поставянето на олеандъра, помислете и за това, че растението може да нарасне доста голямо. Затова трябва да му осигурим достатъчно място, където да се чувства удобно и където кореновата система може да се разширява в саксията.
Правилното поставяне не е важно само заради цъфтежа. Липсата на слънчева светлина отслабва растението, което го прави по-податливо на болести и вредители. Напротив, олеандърът на добре осветено място ще бъде по-силен, по-устойчив и листата ще се развиват здравословно. Осигуряването на подходящи светлинни условия е първата и най-важна стъпка към успешната грижа за олеандъра.
Поливане и подхранване
Поради своите средиземноморски корени, олеандърът понася сравнително добре сушата, но за обилен цъфтеж и здравословен растеж се нуждае от постоянно снабдяване с вода. През лятото, в най-голямата жега, можем да го поливаме дори два пъти на ден, сутрин и вечер. Ключово е почвата на растението никога да не изсъхва напълно. Трябва обаче да се избягва застоялата вода, затова е важно саксията да има дренажни отвори на дъното.
Подхранването също е от съществено значение за обилен цъфтеж. Олеандърът е растение с големи нужди от хранителни вещества, особено по време на периода на цъфтеж. От ранното пролетно поникване до края на лятото се препоръчва подхранване веднъж седмично. Особено подходящи са течните торове с високо съдържание на фосфор и калий, разработени за цъфтящи растения. Тези хранителни вещества помагат за образуването на цветове и общата кондиция на растението.
През зимата, когато растението навлиза в период на покой, поливането трябва да се намали. Достатъчно е да се полива веднъж месечно с минимално количество вода, точно толкова, че кореновата бала да не изсъхне. Подхранването през този период трябва да се преустанови напълно. Прекомерното зимно поливане може да доведе до гниене на корените, което причинява гибелта на растението.
Важно е да се отбележи, че олеандърът е чувствителен към хлор и варовик. Ако е възможно, поливайте го с дъждовна вода. Ако това не е възможно, струва си да оставите водата от чешмата да престои няколко дни, за да се изпари хлорът. Това малко внимание помага много, за да остане кореновата система на растението здрава и усвояването на хранителни вещества да е оптимално.
Подрязване и оформяне на олеандъра
Подрязването на олеандъра е ключово за запазване на формата на растението и стимулиране на обилен цъфтеж. Най-идеалното време за подрязване е ранна пролет, преди началото на вегетационния период. Тогава отстранете мъртвите, повредени или болни клони, както и прекалено гъсто растящите издънки, които пречат на циркулацията на въздуха. Тогава можем и да оформяме растението.
Подрязването служи не само за естетически цели, но има и благоприятен ефект върху цъфтежа. Олеандърът цъфти на върховете на новите издънки, така че с подрязването стимулираме образуването на нови издънки. Не се страхувайте и от радикално подрязване, ако вашето растение е твърде старо или израснало прекалено много. След силно скъсяване, растението се подмладява и цъфти още по-обилно през следващия сезон.
След подрязването е препоръчително раните да се третират с паста за третиране на рани, за да се предотврати навлизането на патогени. Ножиците за подрязване също трябва да се дезинфекцират преди и след всяка употреба, за да не пренасяме болести между растенията. Подрязването на олеандъра може да бъде и вид художествено произведение, с което можем да дадем уникална форма на нашето растение, било то храст или дръвче.
Важно е да се знае, че по време на подрязване от разреза изтича млечно бял сок. Този сок е отровен, затова носенето на ръкавици е от съществено значение. Избягвайте контакт с кожата и лигавиците и след подрязване измийте ръцете си старателно. Отстранете и отрязаните части от градината, за да не представляват опасност.
Пресаждане и нужди от почва
Младите олеандри се нуждаят от пресаждане всяка година, а по-късно, на всеки 2-3 години. Най-подходящото време за това е ранна пролет, преди началото на вегетационния период. При пресаждането винаги избирайте саксия с един размер по-голяма от предишната. В твърде голяма саксия кореновата система по-трудно усвоява хранителните вещества, а застоялата вода също може да създаде по-голям проблем.
Олеандърът не е особено придирчив към почвата, но предпочита добре дренираща, богата на хранителни вещества среда. Най-идеална е средно-алкална, може би леко варовита почва. Можете да си приготвите и собствена смес, в която смесвате градинска почва, торф и малко пясък. Киселинния ефект на торфа можете да неутрализирате, като добавите към почвата доломитово брашно.
По време на пресаждането внимавайте да не повредите кореновата бала. Извадете растението внимателно от старата саксия и не късайте корените. Поставете го в новата саксия и я напълнете със свежа почва. Важно е растението да е на същата височина като преди, не го засаждайте по-дълбоко. След пресаждането, поливайте растението обилно, за да се уплътни почвата около корените.
Целта на пресаждането не е само да се осигури повече пространство за корените, но и да се обнови почвата. Растението вече е изчерпало хранителните вещества от старата почва, така че със свежата, нова почва то ще получи нова сила. Тази процедура също допринася за дългосрочното здраве на растението и обилен цъфтеж.
Зимуване на олеандъра
Олеандърът не е студоустойчив, така че преди настъпването на сланите, задължително трябва да го приберем на място без мраз. Идеалното място за зимуване е светло, хладно, но безмразно помещение. Температура между 2-10 °C е най-подходяща за него. Гараж, отопляемо мазе или светло стълбище могат да бъдат перфектни. Важно е мястото за зимуване да не е прекалено топло, защото това нарушава периода на покой на растението и го принуждава да се издължава.
По време на зимуването най-важното е минималното поливане. Както вече споменахме, в периода на покой растението се нуждае от много малко вода. Прекомерното поливане през този период може да доведе до гниене на корените, което причинява гибелта на растението. Важно е почвата му да не изсъхне напълно, но го поливайте само когато горният слой на саксията вече е изсъхнал. Обикновено веднъж месечно е достатъчно малко вода.
През зимата си струва от време на време да проверявате растението, дали по него няма вредители, като например щитоносни въшки или акари. По време на зимуването листата на растението могат да се променят, да пожълтеят леко или дори да опадат. Това е част от естествения процес и не трябва да се тревожите. През пролетта, след като минат сланите, растението отново ще оживее и ще започне да расте.
Успехът на зимуването до голяма степен зависи от подходящата температура и минималното снабдяване с вода. Ако го зимуваме на твърде топло място, растението ще отслабне, издънките ще станат по-тънки и след пролетното засаждане по-трудно ще започне да расте и да цъфти. Правилното зимуване е гаранция, че и през следващия сезон ще имаме здрав и цъфтящ олеандър.
Вредители и болести
Олеандърът е сравнително устойчиво растение, но за съжаление не е напълно защитен от вредители и болести. Най-често срещаните вредители са щитоносните въшки и акарите. Тези насекоми смучат растителния сок, което води до пожълтяване, изсушаване на листата и отслабване на растението. Важно е редовно да проверявате долната страна на листата и издънките, и ако забележите вредители, да действате незабавно.
Щитоносните въшки обикновено се разпознават по кафявите, щитовидни образувания по повърхността на листата и издънките. Присъствието на акари може да се разпознае по финото, паяжиноподобно покритие по листата. И в двата случая най-добрата защита е превенцията. Редовната проверка и поддържането на листата на растението чисти помага за избягване на проблема.
Ако вредителите вече са се появили, можете да използвате инсектициди, но си струва първо да опитате с естествени методи. Повърхността на листата може да се избърше например с вода с алкохол, което помага за отстраняването на щитоносните въшки. В случай на по-сериозно заразяване обаче може да се наложи използването на специални инсектициди, разработени за цъфтящи растения. Важно е винаги да спазвате инструкциите на производителя.
От болестите на олеандъра най-често срещаните са гъбичните инфекции. Те обикновено се развиват в резултат на прекомерно поливане и лоша вентилация. Петна по листата, изсъхване на издънките могат да показват гъбично заболяване. За да го предотвратите, обръщайте внимание на правилното поливане, циркулацията на въздуха и, ако е необходимо, използвайте фунгициди. Правилната грижа е най-добрата защита срещу всички болести.
Размножаване на олеандъра
Размножаването на олеандъра е сравнително лесна задача и най-често се извършва с резници. Най-идеалното време за това е ранно лято или средата на лятото, когато растението расте активно. Изберете здрав, все още нецъфтящ издънка, чиято дължина е 15-20 см. От отрезанния издънка отстранете долните листа и подгответе повърхността на разреза с остър, чист нож.
Резникът може да се засади във вода или в специална, обработена с вкореняващ хормон почва. В случай на вкореняване във вода, веднага след разреза поставете издънката в чаша с вода и я поставете на светло, но не на пряко слънце място. Препоръчително е водата да се сменя на няколко дни, за да се предотврати гниене. Корените обикновено се появяват в рамките на няколко седмици.
Веднага щом корените нараснат до 2-3 см дължина, резникът може да се засади в по-малка саксия, в рохкава, добре дренираща почва. И резниците, засадени в почва, трябва да се поливат редовно, но трябва да се избягва прекомерното водоснабдяване. За успешното размножаване са от съществено значение и подходящата температура и влажност. Резниците си струва да се покрият с торбичка, за да се създаде мини оранжерия.
Размножаването с резници е чудесен начин да размножите своето растение безплатно или да споделите красив екземпляр с приятелите си. Важно е обаче отново да се спомене, че всички части на олеандъра са отровни, затова по време на размножаване носете ръкавици и се уверете, че сокът не попада върху кожата или в очите. Внимателният процес на размножаване е гаранция, че ще получите нови, здрави растения.
