Хостата е едно от най-обичаните многогодишни растения за сенчести градини, което краси предимно със своята впечатляваща зеленина. Мнозина смятат, че тъй като е сенколюбива, може би е и пестелива на вода, но това е сериозно погрешно схващане. Тези растения, произхождащи от Източна Азия, в естествената си среда, в подлеса на влажни, дъждовни гори, са свикнали с постоянно влажна почва, така че и в градината изискват подобни условия за буйно и здравословно развитие. Поддържането на гъста, често голяма зеленина и нейната транспирация изискват значителna консумация на вода, затова нуждите им от вода никога не трябва да се подценяват, ако искаме да блеснат в пълния си блясък.
Ключът към водния баланс на растението се крие в правилната структура на почвата, която основно определя ефективността на поливането. Идеалната почва за хоста е богата на хумус, с добра водозадържаща способност, но в същото време отвежда излишната вода, предотвратявайки загниването на корените. От твърде песъчлива почва водата бързо се оттича, което изисква често поливане, докато тежката, глинеста почва е склонна към прекомерно задържане на вода и липса на въздух. Качеството на почвата може значително да се подобри чрез добавяне на органични вещества, като зрял компост или оборски тор, което не само увеличава съдържанието на хранителни вещества, но и оптимизира водния баланс. Мулчирането на повърхността на почвата, например с борова кора или компост, също е изключително полезно, тъй като намалява изпарението, поддържа кореновата зона хладна и помага за запазване на влагата в почвата през горещите летни дни.
Важно е да се знае, че нуждите от вода на хостите могат да варират в зависимост от сорта, което е свързано предимно с размера и текстурата на листата. Сортовете с огромни, ефектни листа, като „Sum and Substance“ или „Empress Wu“, изпаряват много повече вода, затова на поливането им трябва да се обърне специално внимание в сравнение с по-малките им роднини. Сортовете с по-дебели, восъчни листа, особено тези със сини нюанси, понасят малко по-добре по-кратки периоди на засушаване, тъй като восъчният слой помага за задържането на вода. Увеличената листна повърхност на набръчканите, вълнисти сортове също води до по-интензивна транспирация и следователно до по-високи нужди от вода.
Местоположението на растението, т.е. микроклиматът в градината, също оказва значително влияние върху това колко често трябва да посягаме към лейката. Хостите, отглеждани в дълбока сянка, в защитени от вятър ъгли, губят по-малко вода от тези, които получават сутрешна или филтрирана слънчева светлина, или се намират на по-ветровити места. Въпреки че засаждането под дървета може да изглежда идеално заради сянката, трябва да се има предвид, че огромната коренова система на дърветата представлява сериозна конкуренция в борбата както за вода, така и за хранителни вещества. По същия начин почвата на хостите, засадени до южни или западни стени на сгради, изсъхва по-бързо поради топлината, отразявана от стената, затова и тези екземпляри изискват повече вода.
Правилна практика на поливане
Изборът на време за поливане е от решаващо значение за здравето на растението и може значително да допринесе за превенцията на болести. Най-идеалният период е рано сутрин, когато температурата е все още ниска, така че загубата от изпарение е минимална, а водата има достатъчно време да се просмуче в почвата. Допълнително предимство на сутрешното поливане е, че попадналата по листата вода има достатъчно време да изсъхне през деня, което драстично намалява риска от развитие на гъбични инфекции, като мана или антракноза. Въпреки че вечерното поливане също е ефективно за минимизиране на изпарението, влажните листа през нощта привличат охлюви и плужеци и благоприятстват размножаването на патогени, затова е по-добре да се избягва тази практика. Поливането по обяд, на силно слънце, е най-малко ефективно и може да доведе до изгаряния на листата поради ефекта на леща, причинен от водните капки.
„Как“ е поне толкова важно, колкото и „кога“, когато става въпрос за поливане на хости. Целта винаги трябва да бъде дълбоко, обилно поливане, вместо ежедневно повърхностно поливане с малко количество вода. По-рядкото, но по-обилно поливане насърчава растението да развие по-дълбоки корени, което води до по-стабилно и по-устойчиво на засушаване насаждение. Обратно, честото, повърхностно поливане води до развитието на плитка коренова система, което прави растението много по-уязвимо през горещите, сухи периоди. Винаги насочвайте водата директно към основата на растението, върху почвата, с лейка, маркуч или капкова система, и избягвайте ненужното мокрене на зелената маса.
Необходимото количество вода зависи от много фактори, но добра отправна точка е, че хостите през вегетационния период се нуждаят от количество вода, еквивалентно на около 2,5 сантиметра валежи седмично. В това, разбира се, трябва да се включат и естествените валежи, така че през дъждовна седмица може изобщо да не е необходимо допълнително поливане. Най-сигурният метод е да не се разчита само на календара, а редовно да се проверява влажността на почвата. Пъхнете пръста си на около 5-7 сантиметра дълбочина в почвата до растението; ако на тази дълбочина я усетите суха, е време за поливане. Влагомер за почва също може да бъде от голяма помощ за по-точно определяне.
Поливането на хости, отглеждани в контейнери, заслужава специално внимание, тъй като тяхната посадъчна среда е много по-ограничена, а изпарението е значително и през стените на саксията. Поради това почвата на саксийните хости изсъхва значително по-бързо от тази на техните роднини, засадени на открито, особено през горещите, ветровити летни дни. Може да се наложи да се поливат ежедневно по време на горещини, а в случай на по-малки саксии дори два пъти на ден. От решаващо значение е използването на саксии с дренажни отвори и добре структурирана, проветрива почва за цветя, за да може излишната вода да се оттича свободно и да се предотврати фаталното загниване на корените. Глинените саксии са по-порести и затова изсъхват по-бързо от пластмасовите, което също трябва да се вземе предвид при съставянето на график за поливане.
Признаци за недостиг на вода и преполиване
Растенията общуват с нас, просто трябва да се научим да тълкуваме техните сигнали, и хостата не е изключение. Първият и най-лесно разпознаваем симптом на недостиг на вода е увяхването, клюмването на листата. В този случай транспирацията на растението надвишава количеството вода, поето от корените, листата губят своята твърдост и тъжно увисват. Ако недостигът на вода продължи, симптомите се влошават: краищата на листата покафеняват, изсъхват до хрупкавост, и това покафеняване постепенно се разпространява навътре към центъра на листната петура. Растежът се забавя или напълно спира, а сортовете със сини листа могат да загубят характерното си, восъчно покритие, ставайки бледи и по-зелени.
Щом забележим признаци на недостиг на вода, е необходима незабавна реакция, но е важно да го направим внимателно. Решението е бавно, дълбоко поливане, което дава възможност на напълно сухата почва постепенно да поеме влагата. Не изливайте водата върху растението внезапно и под голямо налягане, защото тя може просто да се оттече по повърхността на уплътнената почва, вместо да достигне до кореновата зона. Полейте обилно около основата на растението, след което след кратка пауза повторете процеса, за да сте сигурни, че водата ще достигне по-дълбоките слоеве на почвата. Като превантивна мярка, мулчирането на почвата е един от най-ефективните методи, който помага за запазване на влагата и смекчаване на температурните колебания на почвата.
Въпреки че недостигът на вода създава проблеми, преполиването често е още по-опасно и може да бъде фатално за хостата. Застоялата вода измества въздуха от почвените частици, което води до кислороден глад на корените, а след това и до тяхното загниване. Най-голямата опасност се крие в подвеждащите симптоми: тъй като загниващите корени вече не могат да поемат вода и хранителни вещества, растението, въпреки преполиването, може да показва признаци на дехидратация, като пожълтяване и увяхване на листата. Решаващата разлика е в състоянието на почвата: ако почвата дори между поливанията е постоянно подгизнала, кална, може би излъчва неприятна, плесенна миризма, тогава е почти сигурно, че причината за проблема е прекомерната влага.
Първата и най-важна стъпка за справяне с преполиването е незабавното спиране на поливането, за да се даде възможност на почвата да изсъхне. Внимателно разрохкайте повърхността на почвата около растението, за да подобрите въздухообмена, но внимавайте да не повредите корените. В тежки случаи, особено при контейнерни растения, може да е неизбежно изваждането на растението от почвата, отстраняването на загнилите, кашави части на корените с остър, стерилен инструмент и пресаждането му в свежа, добре дренирана посадъчна среда. Като превантивна мярка винаги проверявайте почвата преди поливане и подобрявайте структурата на тежки, глинести почви, като добавяте компост или пясък, за да осигуrite подходящ дренаж.
Стратегии за поливане през различните сезони
Пролетта е период на възраждане и експлозивен растеж за хостите, когато от земята се появяват характерните, навити леторасти. В тази критична фаза правилната водоснабдяване е от съществено значение, за да достигнат листата максималния си размер и великолепие, характерни за сорта. Сухата пролет може да се отрази негативно на развитието през целия сезон, затова, ако естествените валежи се окажат недостатъчни, не се колебайте да поливате редовно и обилно. Силната коренова система и зеленина, установени през пролетта, помагат на растението да преживее по-добре летните жеги. Осигуряването на постоянно влажна, но не и подгизнала почва е ключът към успешния старт на сезона.
Летните месеци, особено горещите, сухи периоди на горещини, представляват най-голямото предизвикателство за водоснабдяването на хостите. Високите температури и интензивната слънчева светлина (дори на сенчести места) ускоряват изпарението както от почвата, така и от огромните листа на растението. В такива моменти трябва да се увеличи както честотата, така и количеството на поливанията, за да се компенсира увеличената загуба на вода. Дебелият слой мулч е безценен през този период, тъй като изолира почвата, поддържа корените по-хладни и значително забавя изпарението на влагата. Непрекъснато наблюдавайте растенията за най-малките признаци на увяхване и поливайте по-скоро обилно рано сутрин, за да ги подготвите за изпитанията на деня.
С настъпването на есента дните стават по-къси и температурите падат, растежът на хостите се забавя и те се подготвят за зимния период на покой. Успоредно с това нуждите от вода на растението постепенно намаляват, така че трябва да се намали и честотата на поливанията. Оставете горния слой на почвата да изсъхне леко между поливанията, като по този начин се избягва излишната влага, която при по-хладно и влажно време може да доведе до проблеми с корените. Есенното преполиване е особено рисковано, тъй като в студена, влажна почва корените могат лесно да започнат да загниват, което застрашава презимуването на растението. Растението постепенно се прибира, листата пожълтяват и умират, което е сигнал, че вегетационният период наближава своя край.
През зимата, по време на периода на покой, хостата, която е загубила листата си, има минимални нужди от вода, но това не означава, ce почвата трябва да стане напълно суха. През безмразови, сухи зимни периоди може да е необходимо леко поливане, за да оцелеят коренищата, особено при новозасадени или контейнерни екземпляри. Въпреки това, най-важната зимна задача е защитата от прекомерна влага, която в комбинация със сланите може да повреди и замрази коренищата. Добре дренираната почва тук също е от ключово значение. Покрийте прибраната основа на растението със слой листа или компост, който не само изолира от студа, но и помага за защита от прекомерното намокряне, причинено от зимните валежи.
