Целината, като растение, известно с високите си нужди от вода, има един от ключовите моменти в отглеждането си в осигуряването на подходящо водоснабдяване. Поради плитката си, сравнително слаба коренова система и голямата си, изпаряваща листна повърхност, тя реагира изключително чувствително на недостига на вода, което се отразява на качеството на стъблото и главата. Постоянно влажната, но не преовлажнена почва е от съществеno значение за постигането на месести, хрупкави, бедни на влакнини плодове, затова в основата на технологията на отглеждане стои прецизно планирана стратегия за напояване. При липсата на такава, развитието на растението се забавя, стъблото става отпуснато и дървесно, а главата е по-малка и по-малко вкусна, което може да причини значителни икономически щети.
Водният режим на растението се определя основно от евапотранспирацията, която е съвкупен процес от изпарение от повърхността на почвата (евапорация) и изпарение от растенията (транспирация). Голямата листна повърхност на целината позволява интензивна транспирация, особено в топли, сухи и ветровити периоди, което причинява значителна загуба на вода за растението. Тази загуба на вода трябва да се компенсира с напояване, като се вземат предвид температурата на въздуха, относителната влажност и броят на слънчевите часове. Ключът към ефективното управление на водите е точното изчисляване на количеството вода, отделено от растението, и неговото попълване в подходящ темп.
Нуждата на целината от вода се променя динамично през вегетационния период, затова е изключително важно да се познават критичните фази на развитие. В периода след засаждането на разсада, по време на вкореняването, редовното снабдяване с малки дози вода е най-важно за развитие без стрес. Най-интензивната нужда от вода е по време на нарастването на вегетативната маса, особено в периода на формиране на стъблата и главите, което обикновено е в средата на лятото. Недостигът на вода в тази фаза вече не може да бъде коригиран и води до драстичен спад в качеството на реколтата, докато прекомерното водоснабдяване в периода преди прибирането на реколтата може да влоши съхраняемостта.
Типът на почвата също е определящ фактор при разработването на стратегия за напояване, тъй като той влияе съществено на водозадържащата способност. Леките, песъчливи почви се затоплят добре, но имат малък воден капацитет, затова тук е необходимо по-често напояване с по-малки дози вода, за да се избегне измиването и загубата на хранителни вещества. За разлика от тях, по-тежките, глинести почви задържат водата по-добре, така че могат да се напояват по-рядко, но с по-големи дози, но тук има по-голям риск от липса на въздух и задушаване на корените поради преовлажняване. Идеалната е глинесто-песъчливата почва с добро водно стопанство, богата на органична материя, която осигурява равномерно водоснабдяване на растението.
Време и количество на напояването
Основата на прецизното напояване е непрекъснатото наблюдение на влажността на почвата, което далеч надхвърля визуалната проверка на повърхността на почвата. В съвременното отглеждане е задължително използването на уреди за измерване на влажността на почвата, като тензиометри или сензори, работещи на принципа на електрическото съпротивление. Тези устройства предоставят обективни данни за водния потенциал на почвата, което позволява точното определяне на времето за напояване, още преди да се появят видими признаци на недостиг на вода по растението. Оптималният диапазон на влажност на почвата за целина обикновено е между -20 и -40 килопаскала (kPa), като превишаването на този диапазон вече причинява стрес на растението.
Научният метод за определяне на количеството вода, което трябва да се приложи, се основава на изчисляването на водния баланс, който отчита падналите валежи, поливната вода и прогнозната растителна евапотранспирация (ETc). Стойността на ETc се получава като произведение на референтната евапотранспирация (ETo) и специфичния за растението корекционен коефициент, така нареченият коефициент на културата (Kc). Стойността на Kc за целина се променя през вегетационния период: след засаждането е ниска, по време на вегетативния пик достига своя максимум (може да бъде дори над 1,05), а след това отново намалява с наближаването на прибирането на реколтата. Проследяването на тази динамика е от съществено значение за ефективното и икономично използване на водата.
От практическа гледна точка, в периоди без валежи, нуждата на целината от вода през летните месеци може да достигне 25-40 милиметра на седмица, което означава 25-40 литра вода на квадратен метър. Препоръчително е това количество да се раздели на няколко по-малки дози, например на всеки два до три дни, за да се поддържа равномерна влажност на почвата в кореновата зона. По-рядкото, но по-обилно напояване може да стимулира развитието на по-дълбока коренова система, но не се препоръчва при песъчливи почви поради риска от измиване. Целта е да се поддържа кореновата зона (дълбока около 30-40 см) постоянно влажна, без почвата да се насища с вода.
Планът за напояване изисква гъвкава адаптация към настоящите и прогнозираните метеорологични условия. Предстояща гореща вълна или силен вятър водят до повишена евапотранспирация, затова може да е оправдано предварително да се увеличи нормата на напояване, за да се избегне стресът на растенията. В същото време, преди обявено по-голямо количество валежи, се препоръчва да се спре напояването, за да се намали рискът от преовлажняване и коренови заболявания. Проактивното, далновидно управление на водите не само подобрява качеството и количеството на реколтата, но и оптимизира разходите за вода и енергия.
Съвременни технологии за напояване при отглеждане на целина
Най-препоръчителният и най-ефективен метод за напояване при отглеждането на целина е капковото напояване. Тази технология има много предимства: тя доставя водата директно в кореновата зона на растението, като минимизира загубите от изпарение и оттичане, което води до изключително висока, до 90-95% ефективност на използване на водата. Освен това, като поддържа междуредията сухи, тя намалява заплевеляването и предотвратява намокрянето на листата, като по този начин значително намалява и риска от разпространение на гъбични заболявания, като септориозата. Капковите системи са отлично подходящи и за торене (фертигация), с което хранителните вещества могат да се дозират прецизно и според нуждите на растението.
Дъждуването, включително микропръскачките или стационарно инсталираните системи, също е приложима технология, въпреки че ефективността й е по-ниска от тази на капковото напояване. Предимството й е, че позволява напояване на по-големи площи с относително по-ниски първоначални инвестиции, а в горещи дни може да има и охлаждащ ефект върху насажденията. Недостатъкът й обаче е неравномерното разпределение на водата поради вятъра и значителните загуби от изпарение, както и фактът, че поддържането на листата влажни увеличава риска от развитие на гъбични и бактериални заболявания. Поради това нейното приложение е оправдано предимно там, където инсталирането на капкова система за напояване не е възможно.
На определени специфични места за отглеждане, особено на ниско разположени, богати на органична материя торфени почви (т.нар. „блатисти почви“), е разпространен и методът на подпочвеното напояване (или инфилтрационно напояване). Неговата същност е, че чрез повишаване на нивото на подпочвените води през канална система, обграждаща площта, се осигурява водоснабдяване на кореновата зона отдолу. Този метод може да бъде изключително водоспестяващ и да осигури равномерна влажност, но може да се прилага ефективно само на равни терени и при подходяща структура на почвата. Недостатъкът му е трудното регулиране и опасността от натрупване на соли в долните слоеве на почвения профил.
С дигитализацията на селското стопанство прецизните системи за напояване също придобиват все по-голямо значение в отглеждането на целина. Автоматизираните системи, използвайки данни от сензори за влажност на почвата, метеорологични условия и растения, вземат решения за напояване в реално време, без човешка намеса. Технологията за напояване с променлива норма (VRI) позволява на различни части от полето с различно водно стопанство да получават различно количество вода, като по този начин се максимизира ефективността. Въпреки че тези технологии изискват значителни първоначални инвестиции, в дългосрочен план те се изплащат чрез икономия на вода и енергия и увеличаване на добивите.
Качество на водата и опасностите от преовлажняване
Качеството на поливната вода, особено нейното съдържание на соли, е критичен фактор при отглеждането на целина. Целината спада към средно устойчивите на сол растения, но високата концентрация на соли (висока електропроводимост – EC) може значително да забави нейното развитие. Солите, които се натрупват в почвения разтвор, причиняват осмотичен стрес, което затруднява поемането на вода от растението през корените, дори и в влажна почва. В резултат на това растежът се забавя, по краищата на листата могат да се появят симптоми на изгаряне, а качеството на реколтата драстично се влошава. Като обща насока, стойността на EC на поливната вода трябва трайно да остане под 1.5 dS/m, за да се избегнат по-сериозни щети.
Освен недостигът на вода, преовлажняването е поне толкова вредно, ако не и по-вредно за целината. В наситена с вода, безвъздушна почва, корените не получават достатъчно кислород, което води до спиране на кореновото дишане и загиване на кореновите клетки (задушаване на корените или аноксия). На повърхността това се проявява в увяхване на растението, пожълтяване на листата (хлороза) и обща депресия на растежа, което може да наподобява измамно симптомите на недостиг на вода. Почвите с лош дренаж, тежките почви, са особено податливи на застояване на вода, затова тук точното определяне на поливните дози е от жизненоважно значение.
Прекомерната влага не само причинява задушаване на корените, но и създава идеална среда за патогени, пренасяни от почвата. Постоянно влажната среда е благоприятна за различни гъби, причиняващи гниене на корените и основата на стъблото, като видовете Pythium, Phytophthora и Rhizoctonia. Тези патогени атакуват отслабената коренова система, като допълнително влошават способността на растението да поема вода и хранителни вещества, което в крайна сметка може да доведе до загиване на растението. Следователно, неправилната практика на напояване отваря пряк път към сериозни проблеми с растителната защита, чието решаване е скъпо и често с несигурен изход.
В заключение, ключът към успешното отглеждане на целина е интегрирана и внимателна стратегия за управление на водите. Това включва план за напояване, съобразен с фазите на развитие на растението, като се вземат предвид типът на почвата и метеорологичните условия, който се прецизира с модерни технологични решения и сензорни измервания. Целта не е просто прилагането на вода, а непрекъснатото поддържане на оптимално състояние на влажност на почвата през целия вегетационен период. По този начин се осигурява висококачествена, пазарно ориентирана реколта, като същевременно се управляват устойчиво ценните водни ресурси.
