Зелената ябълкова листна въшка, научно известна като Aphis pomi, е един от най-разпространените и упорити вредители в ябълкопроизводството, способен да причини значителни икономически щети в овощните градини. Тези дребни, зелени насекоми се заселват по върховете на леторастите и по долната страна на младите листа, където със своето смучене отслабват растението и причиняват деформации на листата. Тяхната вреда обаче не се изчерпва с това; листните въшки отделят медена роса, лепкава, захарна субстанция, която осигурява отлична хранителна среда за чернилни гъбички. Това черно покритие възпрепятства фотосинтезата, намалява пазарната стойност на плодовете и като цяло влошава състоянието на дървото, поради което ефективната и навременна борба е от съществено значение за осигуряването на качествена реколта.
Основата на борбата срещу зелената ябълкова листна въшка е задълбоченото познаване на жизнения цикъл на вредителя, което позволява целенасочени и своевременни интервенции. Листната въшка презимува под формата на яйце по клоните на дървото, в близост до пъпките, и с настъпването на пролетното затопляне се излюпват първите, така наречени основателки. Те, чрез партеногенеза (безполово размножаване), могат да се размножат изключително бързо, почти експлозивно, създавайки първите колонии листни въшки по свежите леторасти. През лятото се развиват няколко поколения и щом колониите станат пренаселени, се появяват и крилати индивиди, които могат да заразят нови дървета. Познаването на жизнения цикъл помага да се разбере защо пролетното пръскане е от решаващо значение за унищожаването на яйцата.
Както преките, така и косвените щети, причинени от листните въшки, са значителни. Пряката вреда произтича от смученето на растителни сокове, което води до спиране на растежа на леторастите, деформация и пожълтяване на листата. При силно нападение общото състояние на дървото се влошава, което се отразява негативно и на добива. Косвената вреда е вече споменатото производство на медена роса, която покрива листата и плодовете. Върху този лепкав слой се заселват чернилни гъбички, които образуват грозно, черно покритие, възпрепятстващо дишането и асимилацията на растението. Освен това медената роса привлича мравките, които защитават листните въшки от техните естествени врагове в замяна на сладката храна, създавайки по този начин вид симбиоза.
Превенция и агротехническа борба
Успешната растителна защита винаги започва с превенцията, чиято цел е да се създаде неблагоприятна среда за вредителите в овощната градина. Правилно извършената резитба е от основно значение; в проветрива, добре осветена корона листните въшки се заселват по-трудно, а разтворът за пръскане прониква по-добре във всички части на растението. Особено важно е редовното премахване на лакомците през вегетационния период, тъй като листните въшки предпочитат да се размножават по тези млади, сочни растителни части. Балансираното торене също е от ключово значение, тъй като прекомерното внасяне на азот води до буен растеж с рехави тъкани, което прави дървото идеална мишена за смучещите неприятели.
Един от най-ефективните елементи на превантивната борба е зимното или раннопролетното пръскане, което трябва да се извърши в периода на покой, преди напъпването. Тази интервенция се извършва с маслени препарати, които образуват тънък филм върху презимуващите яйца на листните въшки по клоните и ги унищожават чрез задушаване, предотвратявайки дишането. С този метод можем драстично да намалим пролетната основна популация, предотвратявайки по-късното масово размножаване и значително улеснявайки задачите по растителна защита през сезона. Ефективността на зимното пръскане зависи от времето на приложение и от пълното покритие; цялото дърво, стволът и клоните трябва да бъдат третирани.
През вегетационния период редовният мониторинг е от съществено значение за ранното откриване. Препоръчително е поне веднъж седмично да се проверяват обстойно дърветата, като се обръща специално внимание на върховете на леторастите и долната страна на младите листа, където се появяват първите колонии. Ранното откриване позволява целенасочена, по-малка по мащаб интервенция, преди заразата да се разпространи по цялото дърво. Важно е също така да се прилага концепцията за праг на вредност: появата на една или две малки колонии листни въшки невинаги налага незабавна химическа намеса, тъй като естествените врагове често могат да държат популацията под контрол. Интегрираният подход, основан на прогнозиране, е най-ефективният и екологичен.
Възможности за биологична борба
Биологичната растителна защита се основава на процесите в естествените екосистеми и нейната цел е да регулира популациите на вредителите чрез подпомагане на техните естествени врагове. Зелената ябълкова листна въшка има многобройни естествеni хищници, включително калинки (както ларвите, така и възрастните насекоми), ларвите на златоочиците (известни като „лъвове на листните въшки“) и ларвите на сирфидните мухи. Можем да създадем привлекателно местообитание за тези полезни организми в овощната градина и около нея, като засадим цъфтящи ивици, площи с диви цветя или дори билки. Тези растения не само осигуряват храна и убежище за хищниците, но чрез увеличаване на биоразнообразието допринасят за поддържането на екологичното равновесие в градината.
Ако броят на естествено срещащите се полезни насекоми не е достатъчен, е възможно и тяхното изкуствено заселване. Много градински центрове и фирми, занимаващи се с биологична растителна защита, предлагат търговски достъпни биологични агенти, като например двуточковата калинка (Adalia bipunctata) или галицата афидимиза (Aphidoletes aphidimyza). Чрез пускането на тези хищници или паразитоиди в точното време върху заразените растения, можем ефективно да намалим популацията на листните въшки. Условие за успешното приложение е да се избягва употребата на широкоспектърни, токсични инсектициди, тъй като те биха унищожили и тези полезни организми.
В биологичната борба се включват и различни екологични, естествени разтвори за пръскане, които са по-щадящи към околната среда и полезните организmi. Такъв е например препаратът на базата на калиев сапун, който разтваря тънкия восъчен слой на листните въшки и причинява тяхното изсъхване, или маслото от нийм, което има антифидантно действие и регулира развитието на насекомите. Тези препарати действат контактно, което означава, че трябва да влязат в пряк контакт с вредителите, за да подействат, затова при пръскане е от съществено значение пълното покриване на цялата растителна повърхност, особено долната страна на листата.
Химическа борба като последно средство
Според принципите на интегрираното управление на вредителите (IPM), химическата интервенция е оправдана само когато превантивните, агротехническите и биологичните методи вече не са достатъчни и броят на вредителите достигне икономическия праг на вредност. Химическата борба не е първата, а последната възможна стъпка в стратегията за борба. Ако пръскането стане неизбежно, от решаващо значение е внимателният избор на подходящото активно вещество. Целта е да се даде предимство на селективните препарати, които действат целенасочено върху листните въшки, като същевременно увреждат в най-малка степен полезните организми, като калинките и пчелите опрашителки. За да се предотврати развитието на резистентност, е важно да се редуват (ротират) активни вещества с различни механизми на действие.
Инсектицидите, използвани срещу листни въшки, могат да бъдат разделени на две основни групи: контактни и системни (абсорбиращи се) препарати. Контактните препарати, като пиретроидите, унищожават само тези насекоми, с които разтворът влиза в пряк контакт, затова е необходимо перфектно покритие. Системните препарати (напр. ацетамиприд, флупирадифурон) проникват в кръвоносната система на растението и достигат до всички негови части, като по този начин достигат и до листните въшки, скрити на скрити места, например във вътрешността на свитите листа. При използването на тези препарати е особено важно да се спазват безусловно разпоредбите относно опасността за пчелите и карантинния срок (времето на изчакване до прибиране на реколтата).
Успехът и безопасността на химическата борба до голяма степен зависят от техниката и условията на приложение. Пръскането трябва да се извършва, ако е възможно, в ранните сутрешни или вечерни часове, когато пчелите вече не летят и температурата е по-ниска, което намалява бързото изпаряване на разтвора. Пръскачката трябва да бъде правилно настроена и калибрирана, за да се приложи правилната доза и да се постигне оптимално покритие, с особен акцент върху свежите леторасти и долната страна на листата. За безопасността на потребителя е задължително носенето на лични предпазни средства (ръкавици, маска, предпазни очила) и във всички случаи трябва стриктно да се спазват инструкциите на етикета на продукта за растителna защита.
📷 InfluentialPoints, CC BY 3.0, via Wikimedia Commons
