Целината, тази заслужено популярна и универсално използвана зеленчукова култура, макар и сравнително устойчива, при отглеждането си се сблъсква с множество предизвикателства. Патогените и неприятелите могат да причинят сериозни икономически щети, намалявайки количеството и качеството на реколтата, а понякога дори да доведат до унищожаване на целия посев. Основно условие за успешното отглеждане на целина е точното познаване на тези заплахи и съзнателната, интегрирана борба с тях. Превенцията, внимателната агротехника и целенасочените интервенции заедно могат да създадат основата за богата и здрава реколта, осигурявайки рентабилността на стопанството.
Растителната защита не означава само пръскане, а комплексен начин на мислене, който обхваща всички етапи от жизнения цикъл на растението. От избора на подходящо място за отглеждане и качеството на семената до съхранението след прибиране на реколтата, всяка стъпка играе критична роля в борбата срещу болестите и неприятелите. Един здрав, в добро състояние растителен посев е много по-устойчив на инфекции отколкото стресирана, отслабена култура. Ето защо подхранването, напояването и контролът на плевелите също са неразделна част от растителната защита, създавайки превантивна защитна линия срещу потенциалните източници на заплаха.
Влиянието на климатичните промени се усеща все повече и при отглеждането на целина, поставяйки нови предизвикателства пред земеделските стопани. Екстремните метеорологични явления, като продължителни дъждовни периоди или суша, благоприятстват разпространението на определени патогени, докато за други неприятели могат да се отворят нови жизнени пространства. Меките зими, например, позволяват на много неприятели да презимуват, така че пролетната им градация може да бъде много по-силна. Поради това е наложително непрекъснатото преразглеждане и адаптиране на стратегиите за борба към променящите се условия на околната среда.
На преден план излиза философията на интегрираната растителna защита (ИРЗ), която ограничава използването на химически препарати само до крайни, неизбежни случаи. Този подход дава предимство на превантивните агротехнически методи, възможностите за биологична борба, както и на навременните интервенции, основани на задълбочено познаване на жизнения цикъл на неприятелите и патогените. Целта не е пълното унищожаване, а поддържането на вредите под прага на икономическа вредност, минимизиране на натоварването на околната среда и запазване на равновесието в агроекосистемата. Успехът на съвременното отглеждане на целина се крие в този съзнатеlen и устойчив подход.
Гъбни болести – невидимите врагове
При отглеждането на целина гъбните болести представляват един от най-значимите и често срещани проблеми, които при липса на адекватна защита могат драстично да намалят качеството и количеството на реколтата. Тези микроскопични патогени предпочитат влажна, мокра среда, така че гъстият посев, прекомерното напояване и дъждовното време благоприятстват развитието и бързото разпространение на инфекции. Гъбите се размножават чрез спори, които вятърът, водните пръски или дори селскостопанските инструменти могат да пренесат на големи разстояния, така че от едно заразено растение за кратко време може да се зарази целият посев. Ключът към борбата е превенцията и ранното откриване.
Една от най-опасните гъбни болести е септориозата по целината, причинена от гъбата Septoria apiicola. Първите признаци на инфекцията се появяват по-старите, долни листа под формата на малки, жълтеникави, воднисти петна, които по-късно покафеняват, изсъхват, а в центъра им се появяват малки, черни точки – размножителните органи на гъбата (пикнидии). Болестта може да причини сериозно обезлистване, което възпрепятства развитието на главата, а листните дръжки могат да станат негодни за консумация. Патогенът се разпространява със заразени семена и растителни остатъци, затова използването на сертифицирани, обеззаразени семена и внимателното заораване на стъблените остатъци след прибиране на реколтата са основни методи за борба.
Церкоспорозата (Cercospora apii) е друга важна болест, която причинява симптоми, подобни на септориозата, но обикновено изисква по-висока температура и влажност. Тук петната са по-големи, с по-неправилна форма, сиво-кафяви на цвят и често заобиколени от жълт ореол. С напредването на болестта листата изсъхват и опадат, което води до пълно отслабване на растението. В основата на борбата е превенцията, включително осигуряването на подходящо разстояние между растенията за добра циркулация на въздуха, както и напояването в сутрешните часове, за да може листната маса да изсъхне възможно най-бързо.
Фузарийното пожълтяване и кореново гниене, причинено от почвената гъба Fusarium oxysporum, заразява през кореновата система. Симптомите на болестта първоначално се проявяват с пожълтяване и увяхване на долните листа, което по-късно се разпространява по цялото растение. При разрязване на стъблото на заразеното растение се наблюдава кафеникаво оцветяване на проводящите тъкани, а кореновата система загнива, което води до загиване на растението. Тъй като патогенът може да остане инфекциозен в почвата в продължение на много години, най-важният елемент на борбата е спазването на поне 4-5-годишно сеитбообращение и изборът на устойчиви сортове. Подобряването на биологичното равновесие в почвата, например чрез използване на микоризни гъби, също може да допринесе за намаляване на инфекциозния натиск.
Предизвикателствата на бактериалните и вирусните инфекции
Освен гъбните болести, бактериите и вирусите също представляват сериозна заплаха за насажденията от целина, като често причиняват по-коварни и трудни за справяне проблеми. Бактериалните инфекции обикновено проникват в тъканите на растението през наранявания, например от ухапвания от насекоми, градушка или механични повреди. В разпространението на вирусите ключова роля играят насекомите-вектори, най-често листните въшки. Възможностите за пряка химическа борба с тези патогени са ограничени, затова акцентът се поставя върху превенцията, хигиената и борбата с векторите.
Бактериалното меко гниене, най-често причинено от бактерията Erwinia carotovora, може да причини значителни щети, особено по време на прибиране и съхранение на реколтата. Инфекцията започва по главата или листните дръжки с воднисти, стъкловидни петна, които бързо се разрастват, а тъканите се разпадат на кашообразна, неприятно миришеща маса. Патогенът живее в почвата и върху заразени растителни остатъци и може да проникне през най-малката рана. Борбата се основава на предотвратяване на рани, причинени от неприятели (напр. ларви на морковената муха), внимателно боравене с главите по време на прибиране на реколтата, както и цялостна дезинфекция на складовото помещение и осигуряване на подходящи, хладни и проветриви условия за съхранение.
Мозайката по целината (Celery Mosaic Virus, CeMV) е една от най-разпространените и вредни вирусни болести по целината. По листата на заразените растения се наблюдава характерна мозаична, жълто-зелена петнистост, а по жилките на листата има изсветляване, освен това растението изостава в растежа си, а листата се деформират. Вирусът се разпространява със сока на растението, а листните въшки го пренасят от едно растение на друго изключително бързо, само за няколко секунди смучене. Тъй като заразеното растение вече не може да бъде излекувано, единственият ефективен начин за борба е превенцията: строг контрол на популациите от листни въшки, незабавно отстраняване и унищожаване на заразените растения, както и борба с плевелите, тъй като много плевели също могат да бъдат гостоприемници на вируса.
Интегрираните стратегии за борба са от ключово значение срещу тези патогени. Това включва стриктно спазване на сеитбообращението, използване на безвирусен посадъчен материал и последователно прилагане на хигиенни правила, като например редовна дезинфекция на работните инструменти. Поддържането на биологичното разнообразие около полетата, например чрез засаждане на цъфтящи ивици, може да помогне за размножаването на естествените врагове на листните въшки (калинки, златоочици), като по този начин се намалява рискът от предаване на вируси. Поддържането на здравето на почвата и балансираното хранене създават силен, устойчив растителен посев, който е по-малко податлив на бактериални инфекции.
Най-често срещаните животински неприятели и борбата с тях
Отглеждането на целина се застрашава не само от патогени, но и от многобройни животински неприятели, които причиняват сериозни проблеми както с пряката си вреда, така и с разпространението на болести. Тези неприятели могат да атакуват различни части на растението от корените до листата, като с гризането си намаляват фотосинтезиращата повърхност или с изсмукването си отслабват растението. Ефективната борба се основава на познаването на начина на живот на неприятелите и редовната проверка на посевите, което позволява ранно откриване и целенасочена, навременна намеса, преди вредата да придобие икономически размери.
Целиновата муха (Euleia heraclei) е един от най-специфичните и значими неприятели по целината. Вредата се причинява от ларвите на мухата, които минират в листата, т.е. прогризват ходове между двата слоя на листната петура. Тези ходове първоначално са светлозелени, по-късно покафеняват и се издуват като мехури, значително намалявайки асимилационната повърхност на растението и влошавайки пазарната стойност на листата на целината. Борбата се основава на проследяване на летежа на мухите, за което отлично служат жълтите лепливи уловки. Химическата борба трябва да бъде насочена към периода на снасяне на яйца, за да се предотврати излюпването на ларвите и проникването им в листото.
Морковената муха (Chamaepsila rosae) може да има подвеждащо име, тъй като освен морковите, тя с удоволствие напада и целината и други сенникоцветни. Тук вредата също се причинява от ларвите, които се вгризват в главата на целината, прогризвайки в нея ръждивокафяви ходове. Тези ходове са не само естетически дефект, но и отварят път за вторични патогени, като бактериалното меко гниене, което може да доведе до пълното унищожаване на главата. В борбата от ключово значение е сеитбообращението, както и физическата защита, например покриването на площта с агрофибър по време на летежа на мухата, което предотвратява снасянето на яйца.
Листните въшки (Aphididae) като полифагни неприятели често се появяват и по целината, образувайки гъсти колонии по долната страна на листата и по младите леторасти. Със своето смучене те причиняват деформации, извиване на листата и отделят значително количество медена роса, върху която се развива чернилка, възпрепятстваща фотосинтезата. Най-голямата им вреда обаче се крие в споменатата им роля на вектори на вируси, особено в разпространението на мозайката по целината. Борбата с тях е един от най-добрите примери за интегриран подход: наред с опазването и привличането на естествени врагове като калинките и златоочиците, при силна зараза могат да се използват селективни, системни инсектициди, като се избягва употребата на широкоспектърни препарати.
Интегрирана растителна защита при отглеждането на целина
Интегрираната растителна защита (ИРЗ) е холистичен и устойчив подход, който предлага ефективно и екологосъобразно решение срещу всички неприятели и патогени, възникващи при отглеждането на целина. Тази стратегия не се основава на един метод, а на съзнателното съчетаване на няколко взаимнодопълващи се елемента, минимизирайки употребата на химически препарати за растителна защита. Основният принцип на ИРЗ е, че интервенциите се извършват само тогава и в такава степен, когато това стане неизбежно поради достигане на прага на икономическа вредност. Акцентът е върху превенцията и подкрепата на естествените регулаторни процеси.
Основата на успешната интегрирана борба са внимателните агротехнически и превантивни методи, които намаляват риска от инфекция още преди започване на отглеждането. Тук се включва изборът на подходяща площ за отглеждане с добър воден режим, която не е била засаждана със сенникоцветни през предходните години, като по този начин се намалява натискът от почвени патогени (напр. Fusarium) и неприятели (напр. морковена муха). Наложително е използването на сертифицирани, обеззаразени, безвирусни семена, спазването на правилно сеитбообращение, както и установяването на оптимална гъстота на растенията, която осигурява добра циркулация на въздуха и възпрепятства разпространението на гъбни болести. Балансираното хранене и професионалното напояване също повишават естествената устойчивост на растенията.
Биологичната борба е един от най-важните стълбове на стратегията за ИРЗ, която се основава на съзнателното използване и подпомагане на естествените врагове на неприятелите. Това може да включва заселването на хищни и паразитоидни организми, като калинки, златоочици или трихограмни оси, или привличането им чрез осигуряване на местообитания (напр. цъфтящи ивици) за намаляване на броя на листните въшки и други неприятели. Срещу почвените неприятели, като ларвите на морковената муха, могат ефективно да се използват ентомопатогенни нематоди. Освен това има все повече биопестициди, базирани на бактерията Bacillus thuringiensis или гъбата Trichoderma, които предлагат селективно и екологосъобразно решение срещу определени неприятели и патогени.
Химическата борба в интегрираната растителна защита играе роля само като крайно, неизбежно средство, когато превантивните и биологичните методи вече не са достатъчни за поддържане на вредата под прага на икономическа вредност. Дори тогава селективността е най-важният критерий: трябва да се избират препарати, които действат върху целевия неприятел или патоген, като същевременно увреждат в най-малка степен полезните организми и околната среда. Пръсканията трябва да се извършват въз основа на прогноза за неприятелите и патогените (напр. уловки, наблюдение), в най-чувствителния им етап на развитие. Съзнателното редуване на активни вещества (управление на резистентността) е от съществено значение за запазване на дългосрочната ефективност на препаратите, осигурявайки устойчиво и рентабилно отглеждане на целина.
