Интегрирана борба с вредителите и стратегии за превенция
Интегрираната борба с вредителите е крайъгълният камък в отглеждането на синя метличина, или Centaurea cyanus, и се основава на превенция и приоритизиране на екологични решения. Същността на този подход е да се ограничи употребата на химически пестициди само до крайни случаи и вместо това да се прилага комплексна система от агротехнически, механични и биологични методи за поддържане здравето на растението. Ключът към успешната защита е изборът на подходящо място за отглеждане, което осигурява слънчева, добре дренирана почва, както и засаждането на растенията на оптимално разстояние едно от друго, което насърчава доброто движение на въздуха. Чрез спазването на тези основни стъпки може значително да се намали рискът от развитие на гъбични заболявания като брашнеста мана и мана.
Агротехническите и механичните методи за борба са неразделна част от превантивната растителna защита. Те включват прилагането на сеитбообращение, което прекъсва жизнения цикъл на патогените и неприятелите, презимуващи в почвата, предотвратявайки тяхното намножаване в дадена област. Редовното плевене е от изключителна важност, тъй като плевелите не само се конкурират с метличината за хранителни вещества и вода, но също така могат да служат като убежище за много болести и неприятели. Незабавното отстраняване и унищожаване на заразени растителни части, като болни листа или изсъхнали стъбла, също е от съществено значение за предотвратяване на по-нататъшното разпространение на инфекции. В малки градини ръчното събиране на вредители също може да бъде ефективен метод за намаляване на популациите.
Биологичната борба придобива все по-голямо значение в съвременното растениевъдство, тъй като предлага целенасочено и екологосъобразно решение за контрол на вредителите. Тази стратегия се основава на използването на естествени врагове на вредителите, като хищни насекоми, паразитоиди или полезни микроорганизми. Срещу листните въшки могат ефективно да се използват калинки и техните ларви, ларви на сирфидни мухи и паразитни оси. Срещу паяжинообразуващите акари могат да се използват хищни акари, докато срещу някои почвени вредители ефективна защита осигуряват паразитните нематоди. Съществуват и биопестициди, базирани на бактерията Bacillus thuringiensis или гъбата Beauveria bassiana, които селективно унищожават вредителите, без да застрашават полезните организми.
Към химическа растителna защита трябва да се прибягва само когато превантивните, агротехническите и биологичните методи вече не са достатъчни за поддържане на щетите под икономическия праг на вредност. Преди започване на химическо третиране е от съществено значение точното идентифициране на патогена или вредителя, за да се избере най-подходящото, целенасочено активно вещество. Винаги трябва да се дава предимство на селективни препарати с по-нисък риск за околната среда, като например продукти, съдържащи мед или сяра, растителни масла или калиев сапун, пред широкоспектърните синтетични инсектициди и фунгициди. Пръскането трябва да се извършва в определената доза, в предписаното време и с технология, щадяща пчелите, за да се сведе до минимум отрицателното въздействие върху опрашващите насекоми и други полезни живи организми.
Най-често срещаните гъбични заболявания по синята метличина
Посевите от синя метличина най-често се нападат от брашнеста мана (Erysiphe cichoracearum), която образува характерен, бял, прахообразен налеп по листата, стъблата и цветовете. Това гъбично заболяване се разпространява особено бързо при топло, влажно време, както и в твърде гъсти, лошо проветрени насаждения, тъй като тези условия благоприятстват покълването и разпространението на спорите. В резултат на инфекцията фотосинтетичната активност на растението намалява, листата се деформират, пожълтяват и след това преждевременно умират, което води до общо отслабване на растението и намален добив на цветове. Ранното откриване на болестта е от решаващо значение, тъй като в началния етап разпространението все още може да бъде спряно чрез премахване на заразените части.
Маната (Plasmopara halstedii) е друго важно гъбично заболяване, което може да застраши и синята метличина, въпреки че симптомите му се различават от тези на брашнестата мана. Инфекцията се появява по горната повърхност на листата под формата на ъгловати, жълтеникаво-зелени петна, често ограничени от листните вени, докато по долната страна на листата, особено при висока влажност на въздуха, може да се наблюдава сиво-бял или лилав плесенен налеп. Патогенът живее в растителните тъкани и за неговото разпространение е необходима вода по повърхността на листата, като роса или дъждовни капки. Маната, при тежка инфекция, може да причини пълна загуба на листна маса и спиране на растежа на растението.
Ръждите, най-често причинени от гъби от рода Puccinia, също могат да представляват сериозен проблем за синята метличина. Характерните симптоми на болестта са появата на оранжеви, кафяви или черни, изпъкнали пустули, тоест спорови купчинки, по листата и стъблата. Тези пустули, при разпукване, разпръскват маса от спори във вятъра, които могат да заразят нови растения. Гъбите на ръждата намаляват асимилационната повърхност на растението, изсмукват вода и хранителни вещества от растението-гостоприемник, което води до забавяне на растежа, преждевременно изсъхване на листата и, в тежки случаи, до загиване на растението.
Фузарийното увяхване (Fusarium oxysporum f. sp. centaureae) е изключително опасно заболяване, което се пренася през почвата и прониква в проводящите тъкани на растението през корените. Патогенът запушва ксилема, като по този начин предотвратява усвояването и транспортирането на вода и хранителни вещества до горните части на растението. Симптомите обикновено започват с пожълтяване и увяхване на долните листа, след което увяхването постепенно обхваща цялото растение, което в крайна сметка води до неговата гибел. На напречен разрез на стъблото на заразено растение може да се наблюдава кафеникаво оцветяване на проводящите снопчета, което ясно показва наличието на болестта. Борбата с фузарийното увяхване е изключително трудна, затова превенцията, като сеитбообращение и използване на здрав посадъчен материал, е от първостепенно значение.
Бактериални инфекции и опасности, причинени от вируси
Бактериалните заболявания, макар и може би по-рядко срещани по синята метличина от гъбичните инфекции, могат да причинят сериозни щети, особено при влажни и топли метеорологични условия. Най-характерният симптом е бактериалното петносване по листата, което може да бъде причинено например от бактерии от родовете Pseudomonas или Xanthomonas. Инфекцията първоначално се проявява като малки, воднисти, прозрачни петна по листата, които по-късно се увеличават, потъмняват и често се превръщат в мъртви, некротични участъци, заобиколени от жълт ореол. Бактериите проникват в растението през рани или естествени отвори (устица), а водата, като дъждовни капки или поливна вода, подпомага тяхното разпространение в насаждението.
Бактериалното увяхване е друго сериозно заболяване, което причинява загиване на цялото растение и може да бъде предизвикано от патогени като видовете Erwinia или Ralstonia. За разлика от фузарийното увяхване, тук увяхването често настъпва бързо и внезапно, без предварително значително пожълтяване на листата. От стъблото на заразеното растение често изтича бактериална слуз, което може да се докаже с прост диагностичен метод, като се постави отрязано стъбло във вода, при което водата се замътва от изтичащите бактерии. Патогените заразяват през наранявания по корените и, като се размножават в проводящата система, възпрепятстват потока на вода, което води до бърз колапс на растението.
Растителните вируси представляват скрита, но толкова по-голяма опасност за синята метличина, тъй като срещу тях не съществува пряка химическа борба. Симптомите на вирусна инфекция могат да бъдат изключително разнообразни: по листата може да се наблюдава мозаично оцветяване, жълто петносване (mottling), пръстеновидни петна, къдравост на листата, извиване на краищата на листата и джуджевидност на растението. Един от най-често срещаните вируси, които заразяват и декоративни растения, е вирусът на краставичната мозайка (Cucumber Mosaic Virus, CMV), който може да причини значителни щети и на синята метличина. Вирусите са системни, тоест те присъстват в целия сокодвижение на растението и могат да се разпространяват чрез вегетативен посадъчен материал и по механичен път.
Най-важната роля в разпространението на вирусите играят различни насекоми-вектори, предимно листните въшки. Тези вредители, хранейки се със заразени растения, поемат вируса и след това, прелитайки към здрави растения, по време на хранене предават патогена. Поради тази причина основата на борбата срещу вирусите е ефективната борба с векторите и строгата хигиена. Заразените растения, показващи симптоми, трябва незабавно да бъдат отстранени от насаждението и унищожени, за да се предотврати по-нататъшното разпространение на вируса. Използването на здрав, безвирусен посадъчен материал също е от основно значение за превенцията.
Животински неприятели, увреждащи синята метличина
Листните въшки (Aphididae) са сред най-честите и значими неприятели на синята метличина, които се хранят предимно с младите връхчета на леторастите, долната страна на листата и цветните пъпки. По време на хранене те изсмукват соковете на растението, което води до деформация и пожълтяване на листата, спиране на растежа на леторастите и деформация на цветовете. Освен пряка вреда, те нанасят и значителна непряка вреда с отделяната от тях медена роса, върху която се развива чернилка, образувайки черен налеп по повърхността на растението и по този начин възпрепятствайки фотосинтезата. Освен това, както вече беше споменато, листните въшки са най-важните вектори на вируси, способни ефективно да разпространяват много растителни вируси.
Обикновеният паяжинообразуващ акар (Tetranychus urticae) е друг често срещан вредител, който предпочита особено топли, сухи и защитени от вятър условия. Тези дребни, паякообразни същества живеят по долната страна на листата и със своите пробивно-смучещи устни органи изсмукват соковете от растителните клетки. Първоначалният симптом на увреждане са малките, жълтеникаво-бели петънца от смучене по листата, така нареченото „напетняване“. При тежка инфекция листата напълно пожълтяват, покафеняват, след което падат, а растението може да бъде покрито с фина, паяжинообразна мрежа, което е ясен знак за наличието на вредителя. Паяжинообразуващите акари се размножават бързо, затова борбата трябва да започне още при появата на първите симптоми.
Трипсите (Thysanoptera) са дребни, стройни насекоми, които също причиняват щети, като смучат растителни сокове. Тяхното хранене оставя характерни следи по листата и цветните листенца: в пробитите клетки навлиза въздух, което води до сребристи, лъскави петна и ивици. Увреждането често е придружено от дребni, черни точици от екскременти. Трипсите обичат да се крият в цветовете и в пазвите на листата, което затруднява тяхното откриване и борба. В резултат на тяхното смучене цветовете могат да се деформират, да променят цвета си, а растежът може да се забави. Някои видове трипси също са способни да пренасят вируси.
По синята метличина могат да се срещнат и други вредители, макар и обикновено с по-малко значение. Такива са например дървениците (Heteroptera), които със своето смучене могат да причинят деформации и загуба на реколта, или ларвите на различни миниращи мухи (Agromyzidae), които прогризват характерни, криволичещи ходове, „мини“, в листата между двата слоя на епидермиса. Въпреки че вредата от миниращите мухи е предимно естетически проблем, при тежка инфекция те могат да намалят фотосинтезиращата повърхност. По време на борбата е важно точното идентифициране на вредителя, за да се приложи подходящата, целенасочена стратегия за борба.
