Лавандулата, с латинско наименование Lavandula angustifolia, се радва на все по-голяма популярност в градините и в селското стопанство, благодарение на своите красиви цветя, успокояващ аромат и многостранна употреба. Въпреки че се счита за сравнително устойчиво растение, за съжаление не е имунизирана срещу болести и нападения от неприятели. Разработването на подходяща стратегия за растителна защита е от ключово значение за постигане на богата и здравословна реколта. Трябва да познаваме най-често срещаните проблеми, за да можем ефективно да се борим срещу тях. По-долу подробно представяме най-важните болести и неприятели, които застрашават лавандулата, като се спираме и на методите за превенция и лечение. Проактивният подход винаги е по-изгоден от последващото лечение на вече развита инфекция, затова акцентът е върху превенцията.
Гъбични заболявания
Лавандулата може да бъде нападната от множество гъбични заболявания, сред които най-често срещаните са кореново гниене, сива плесен и Septoria по листата. Кореновото гниене, причинено от видовете Phytophthora, е особено опасно, тъй като често се забелязва едва в късен етап, когато растението започне да пожълтява и да увяхва. Инфекцията се разпространява в почвата, а прекомерното поливане и лошият дренаж благоприятстват нейното развитие, затова най-важните стъпки за превенция са правилната подготовка на почвата и поливането. Корените на заразените растения стават тъмнокафяви, с кашава консистенция, и растението загива поради унищожаването на кореновата система.
Сивата плесен (Botrytis cinerea) причинява проблеми предимно при влажни, задушни условия, особено в затворени пространства или при прекалено гъста посадка. Тя образува сив, прахообразен налеп върху цветовете, листата и стъблата, който с течение на времето води до покафеняване и гниене. Цветовете и издънките покафеняват, загниват, а спорите на гъбата лесно се разпространяват с вятъра и дъжда. Защитата е възможна чрез осигуряване на подходяща циркулация на въздуха, проветриво засаждане на растенията и незабавно отстраняване на болните части на растението. Важно е да не се поливат растенията отгоре, защото това спомага за разпространението на спорите.
Septoria по листата (Septoria lavandulae) също може да причини значителни щети, макар и обикновено по-малко разрушителна от кореновото гниене. Характерен признак на болестта са малки, кръгли, кафяви петна по листата, в чийто център често се вижда по-тъмна точка. Петната с течение на времето могат да се увеличат и да се слеят, листата пожълтяват и опадат. Това води до намаляване на листната повърхност, възпрепятстване на фотосинтезата и отслабване на растението. Гъбата се разпространява най-бързо при влажно и топло време, а отстраняването на заразените части и изтъняването на плевелите под лавандулата може да намали риска от инфекция.
В борбата срещу гъбичните заболявания могат да играят роля и фунгицидните обработки, но превенцията е най-ефективна. Качествената, рохкава, добре дренирана почва, засаждането на растенията на подходящо разстояние, избягването на прекомерно поливане и редовното отстраняване на растителните остатъци допринасят за предотвратяването на болестите. Имунната система на растенията можем да укрепим с правилно дозиране на биостимуланти и хранителни вещества, което повишава устойчивостта на лавандулата към инфекции.
Насекоми вредители и други животни
Въпреки че ароматът на лавандулата отблъсква много насекоми, за съжаление той не предоставя пълна защита от неприятели. Сред най-често срещаните вредители са листните въшки, голите охлюви и щитоносните въшки. Листните въшки нанасят щети, смучейки сок от младите издънки и пъпки, възпрепятствайки растежа на растението, и отделят медена роса, която привлича мравки и спомага за образуването на черна плесен. Срещу листни въшки може да помогне механичното отстраняване, заселването на хищни насекоми, като например калинки, или при нужда използването на специални инсектициди.
Голите охлюви могат да се появят на влажни, сенчести места и се хранят с млади, нежни издънки и листа. Срещу охлюви можем да се борим с механични капани (чинийки с бира), медни ленти или специални препарати срещу охлюви. Щитоносните въшки отслабват растението, смучейки сок от стъблата и листата на лавандулата, оставяйки след себе си лепкава медена роса. Тези вредители се унищожават по-трудно поради защитния си щит, затова се препоръчва отстраняването на заразените части и прилагането на специални маслени препарати за измиване.
Ларвите на галовата мушица също могат да повредят цветните пъпки на лавандулата. Пъпките променят цвета си, деформират се и загиват. Срещу галовата мушица е трудно да се бори, но отстраняването и унищожаването на заразените пъпки, както и внимателното боравене с растителните остатъци може да намали риска от инфекция през следващата година. Паяковите акари също могат да представляват проблем, особено при сухи, топли условия, причинявайки пожълтяване на листата и поява на фина паяжина. В борбата срещу акарите може да помогне редовното пръскане на растението с вода, но при по-сериозна инфекция може да се наложи използването на акарициди.
В защитата е препоръчително да се даде предимство на биологичните решения, като например заселването на полезни насекоми, като калинки или сирфидни мухи. Тези хищници ефективно унищожават листните въшки. Важно е също така да се поддържа кондицията на растенията, тъй като здравите, силни растения са по-устойчиви на нападения от вредители. В борбата срещу вредителите превенцията е ключова, затова са необходими редовни проверки на растенията, правилна поддръжка на почвата и дренажа.
Вирусни и фитоплазмени заболявания
При лавандулата по-рядко, но все пак, могат да се появят и вирусни и фитоплазмени заболявания, които могат да причинят сериозни щети. Симптомите на вирусите могат да бъдат много разнообразни, от деформация на листата и хлороза (пожълтяване) до пълно спиране на растежа на растението. Вирусите най-често се разпространяват от насекоми-вектори, като листни въшки, трипси или цикади. Заразените растения са нелечими, затова най-важното е предотвратяването на инфекцията с ефективна защита срещу насекомите-вектори.
Фитоплазмите, като ‘Candidatus Phytoplasma solani’, са микроби, подобни на бактерии, които живеят в проводящите тъкани на растенията и могат да причинят сериозни заболявания. Симптомите на фитоплазмена инфекция при лавандулата включват хлороза, забавяне на растежа, деформация на цветните пъпки и метловидност. Фитоплазмените заболявания също се разпространяват от насекоми. За да се предотврати разпространението на болестта, заразените растения трябва незабавно да се отстранят и унищожат, за да не бъдат източник на инфекция за останалите растения.
Един от най-важните елементи в защитата срещу вирусни и фитоплазмени заболявания е контролът на качеството на размножителния материал. Струва си да се купуват изключително здрави разсади или семена от надеждни източници, които са свободни от вируси и фитоплазми. Освен това е необходима и ефективна защита срещу заразяващи насекоми, която може да включва използването на биологични или химически инсектициди.
Тъй като за вирусните и фитоплазмени заболявания няма ефективно лечение, превенцията и бързата реакция са от ключово значение. Растенията с подозрителни симптоми е препоръчително да се отстранят незабавно, за да се предотврати по-нататъшното разпространение на инфекцията. Редовните проверки на растенията и бързото разпознаване на заразените индивиди могат да помогнат за овладяване на ситуацията.
