Герберът, това растение с ярки цветове, произхождащо от Южна Африка, е заслужено популярно както сред ентусиастите градинари, така и сред цветарите. Неговият лъчезарен вид, с цветни глави, блестящи в почти всички нюанси на дъгата, внася жизнерадост както в домовете ни, така и в градините. Въпреки това, за да може тази красота да носи дълготрайна радост, е от съществено значение познаването и прилагането на правилните грижи. В тази статия ще разгледаме подробно всички тънкости на отглеждането на гербери, така че всеки да може успешно да се грижи за това завладяващо растение и да се възхищава на несравнимите му цветове.
Сортове гербери и кратка история
Светът на герберите е изключително разнообразен; срещаме безброй култивирани сортове, които се различават по размер, форма на цвета и багра. Съществуват много малки, джуджевидни версии, които изглеждат прекрасно, отглеждани в саксии, и по-големи сортове, които също се представят добре като рязан цвят. Цветовете могат да бъдат единични, полу-двойни или двойни, а цветният спектър варира от бяло, през жълто, оранжево, розово, до наситено червено и лилаво. Важно е да се спомене, че селекционерите непрекъснато създават нови хибриди с още по-специални свойства, така че изборът се разширява от година на година.
Родът Гербера първоначално е кръстен на Траугот Гербер, немски ботаник и естествоизпитател, живял и работил през 18-ти век. Точното време на откриването на растението и въвеждането му в Европа е донякъде неясно, но до края на 19-ти век то вече е било познато в градинарските среди. Истинската си популярност обаче придобива през 20-ти век, когато селекционната работа се ускорява и се появяват повече сортове, по-устойчиви на болести, по-подходящи за отглеждане и с по-привлекателен външен вид. Днес герберът се е превърнал в едно от най-обичаните и широко култивирани декоративни растения в света, благодарение на своята универсалност и естетическа стойност.
По-голямата част от герберите, налични в търговската мрежа, са хибриди (Gerbera x hybrida), получени от кръстоски между Gerbera jamesonii и други диви видове. Тези хибриди съчетават най-добрите черти на родителските видове, като големи, ярко оцветени цветове, дълъг период на цъфтеж и по-добра устойчивост на болести. По време на селекцията специално внимание се обръща на здравината на цветното стъбло, което е особено важно за използването му като рязан цвят. По този начин днешните съвременни сортове гербери са много по-трайни и лесни за работа от дивите си предшественици.
Когато избираме гербер, си струва да обмислим целта, за която искаме да го използваме. Ако ще бъде саксийно растение, украсяващо дома ни, компактно растящите сортове с обилен цъфтеж могат да бъдат идеални. Ако искаме да се възхищаваме на красотата му като рязан цвят, тогава търсим сортове с дълги, здрави стъбла и трайни цветове. Познаването на разликите между сортовете ни помага да изберем най-подходящото за нас растение, което ще носи радост дълго време.
Изисквания за светлина и идеално разположение
Герберът е растение с високи изисквания към светлината, което възнаграждава обилната слънчева светлина. За да цъфти обилно и да се развива здравословно, той се нуждае от поне шест часа пряка слънчева светлина дневно. Ето защо, за отглеждане на закрито, избираме най-светлия перваз на прозореца, като например прозорец с южно или западно изложение. Ако не получава достатъчно естествена светлина, леторастите на растението могат да се издължат, листата му да избледнеят, а цъфтежът да липсва или да е слаб. Допълнителното осветление за растения също може да се обмисли през зимните месеци, които са по-бедни на светлина.
За отглеждане на открито също търсим слънчево място, но такова, което е леко защитено от жаркото обедно слънце, особено през горещите летни дни. Въпреки че обича топлината и светлината, прекалено силното, изгарящо слънце може да увреди листата и цветовете му. Място, където получава пълно слънце сутрин и известна сянка следобед, може да бъде идеално за него. Добрата циркулация на въздуха също е важна, но избягваме места с течение, тъй като герберът не ги харесва.
Правилното разположение не се отнася само до светлинните условия, а до съвкупността от фактори на околната среда. Уверяваме се, че растението не е изложено на резки температурни колебания. Например, не го поставяме в непосредствена близост до радиатор или на място, където прозорците или вратите често се отварят през студените месеци. Стабилната, балансирана среда допринася за здравословното развитие и обилния цъфтеж на герберите.
Ако през лятото изнасяме гербера навън в градината или на терасата, го аклиматизираме постепенно към променените условия. През първите няколко дни го поставяме на по-сенчесто място само за няколко часа, след което постепенно увеличаваме времето, прекарано на слънце ден след ден. Това помага за предотвратяване на изгаряния по листата и стрес на растението. Същата процедура следваме и през есента, когато го връщаме вътре с настъпването на по-хладното време.
Изкуството на поливането
Поливането на герберите е ключов елемент от успешната грижа; трябва да се намери баланс между прекомерното поливане и оставянето им да изсъхнат. Растението обича влажна, но не подгизнала почва. Преди поливане винаги проверяваме съдържанието на влага в горния слой на почвата. Ако при допир с пръст се усеща суха на около 1-2 см дълбочина, е време за поливане. Важно е водата да проникне старателно в кореновата бала и излишъкът да се отцеди през дренажните отвори на дъното на саксията.
За поливане е препоръчително да се използва вода със стайна температура, мека вода, като дъждовна вода или чешмяна вода, която е престояла. Твърде студената вода може да шокира корените. Уверяваме се, че при поливане водата отива директно върху почвата, а не върху листата на растението или в центъра на листната розетка, тъй като това може да доведе до развитие на гъбични заболявания. Водата, застояваща се в центъра на листата, е особено благоприятна за развитието на кореново гниене, един от най-честите проблеми при герберите.
През вегетационния период, от пролетта до есента, когато растението активно расте и цъфти, то се нуждае от по-често поливане. През летните горещини дори може да е необходимо ежедневно поливане, особено ако растението е на слънчево място. През зимата, по време на периода на покой, намаляваме честотата и количеството на поливане. Оставяме почвата да изсъхне малко повече между поливанията, но се уверяваме, че кореновата бала никога не изсъхва напълно.
Прекомерното поливане е един от най-големите врагове на гербера, тъй като може да доведе до загниване на корените. Признаци за това могат да бъдат пожълтяване, увяхване на листата, мека, покафеняваща корона и неприятно миришеща почва. Ако забележим такива симптоми, незабавно намаляваме поливането и, ако е необходимо, пресаждаме растението в свежа, добре дренирана почва, като премахваме всички загнили части на корените. За превенция винаги се уверяваме, че има дренажни отвори на дъното на саксията и редовно изпразваме излишната вода от чинийката под саксията.
Изисквания към почвата и избор на субстрат за засаждане
За гербера е от съществено значение качествена почва с рохкава структура и отлична дренажна способност. Корените му са чувствителни към застояла вода, затова трябва да се осигури среда, която не се уплътнява и позволява бързото оттичане на излишната вода. Леко кисела или неутрална почва, с pH между 5,5 и 6,5, е идеална за него. Той не обича прекалено варовита почва; в такава среда могат да възникнат проблеми с усвояването на хранителни вещества.
Готовите, висококачествени почвени смеси, разработени за цъфтящи растения, обикновено отговарят на нуждите на герберите. Те могат да бъдат допълнително подобрени чрез добавяне на малко пясък, перлит или дребнозърнести глинени камъчета за постигане на още по-добър дренаж и аерация на почвата. Важно е избраният субстрат да е богат на хранителни вещества, но да не съдържа твърде много прясна, неразложена органична материя, която би могла да насърчи размножаването на патогени.
Ако искаме сами да си приготвим почвена смес, добра основа може да бъде градински торф, компостиран оборски тор или зрял компост, смесен с пясък. Възможно съотношение е: две части торф, една част компост и една част пясък или перлит. Ключовото е крайният резултат да бъде проветрива среда с ронлива структура, която добре задържа влагата, но не се преовлажнява. При засаждане се уверяваме, че короната на растението (листната розетка) не е под повърхността на почвата, тъй като това също може да доведе до гниене.
При избора на саксия за засаждане също имаме предвид добрия дренаж. Определено избираме саксия, която има няколко дренажни отвора на дъното. Използването на глинена саксия може да бъде по-изгодно от пластмасовата, тъй като по-порестият ѝ материал помага за аерирането на почвата и изпаряването на излишната влага. Размерът на саксията трябва да е пропорционален на размера на растението; не го засаждаме в твърде голяма саксия, тъй като това също може да доведе до прекомерна влажност на почвата.
Подхранване и торене
Герберът, особено по време на цъфтежа си, е доста взискателно към хранителни вещества растение. За обилен и дълготраен цъфтеж той се нуждае от редовно подхранване. През вегетационния период, от пролетта до есента, е препоръчително да му се дава балансиран течен тор, разработен за цъфтящи растения, на всеки две до три седмици, заедно с поливането. Избираме тор, който съдържа и микроелементи, особено желязо и манган, тъй като техният дефицит може да причини пожълтяване на листата.
Важно е винаги да се прилага тор върху влажна почва, никога да не се дава тор на напълно суха почва, тъй като това може да увреди корените. Не превишаваме концентрацията, препоръчана от производителя; всъщност е по-добре да се приготви малко по-разреден разтвор, за да се избегне опасността от преторяване. Прекомерният прием на хранителни вещества може да бъде поне толкова вреден, колкото и недостигът; той може да причини изгаряне на листата, увреждане на корените и да потисне образуването на цветове.
През зимните месеци, когато растежът на растението се забавя и то е в период на покой, преустановяваме торенето или прилагаме хранителни вещества най-много веднъж месечно, в много разредена форма. Прекомерният прием на хранителни вещества по време на периода на покой може да наруши естествения цикъл на растението и да го отслаби. През пролетта, когато растежът се възобнови, постепенно рестартираме редовното торене.
Като алтернатива могат да се използват и гранулирани торове с бавно освобождаване, които, смесени в субстрата за засаждане, осигуряват необходимите хранителни вещества постепенно за по-дълъг период. Това може да бъде особено полезно, ако сме склонни да забравяме редовното торене. Въпреки това, и в този случай, обръщаме внимание на правилната дозировка и избираме продукт, специално предназначен за саксийни цъфтящи растения. Органичните торове, като компостен чай, също могат да имат добър ефект върху герберите, но и те трябва да се използват умерено.
Оптимална температура и влажност
Герберът предпочита топла, но не прекалено гореща среда. Идеалната дневна температура за него е между 20-25°C, а през нощта може да бъде малко по-хладно, 15-18°C. Важно е да се избягват резки температурни колебания, тъй като те могат да причинят стрес на растението и да повлияят отрицателно на цъфтежа. Температури под 10°C вече могат да бъдат вредни за него, така че през по-студените месеци определено трябва да се държи на място, защитено от замръзване.
По отношение на влажността, герберът предпочита умерено влажна среда, като относителна влажност от около 40-60% е идеална. Прекалено сухият въздух, особено през отоплителния сезон на закрито, може да причини проблеми; краищата на листата могат да покафенеят, а растението да стане по-податливо на вредители, като паяжинообразуващи акари. Съществуват няколко метода за повишаване на влажността, като например поставяне на поднос, пълен с вода и камъчета, до растението, или редовно, но внимателно пръскане.
При пръскане се уверяваме, че използваме фина струя вода и не пръскаме директно върху цветовете или в центъра на листната розетка, за да избегнем развитието на гъбички. Пръскането сутрин е най-благоприятно, за да имат листата време да изсъхнат до вечерта. Растенията, държани в групи, също могат да помогнат за повишаване на влажността на местния микроклимат, тъй като растенията транспирират.
През зимата, в отопляеми помещения, е особено важно да се обърне внимание на осигуряването на подходяща влажност. Ако въздухът е много сух, може да се обмисли закупуването на електрически овлажнител, особено ако отглеждаме няколко влаголюбиви растения. Осигуряването на стабилна среда без течение с подходяща температура и влажност за гербера допринася за неговото здравословно развитие и поддържането на непрекъснат цветен разкош.
Подрязване и премахване на прецъфтели цветове
Подрязването на герберите обикновено не изисква сложни процедури, като основно се ограничава до премахването на прецъфтели цветове и стари, повредени или болни листа. Редовното премахване на прецъфтелите цветни стъбла, известно още като „deadheading“, е изключително важно. Това е не само естетически полезно, но и стимулира растението да развива нови цветове, като му пречи да губи енергия за производството на семена. Премахваме прецъфтялото цветно стъбло точно от основата с леко усукващо движение или с остри, чисти ножици.
Също така е препоръчително редовно да се премахват долните, пожълтяващи или изсъхнали листа. Тези листа вече не фотосинтезират ефективно и могат да осигурят благоприятна среда за развитие на гъбични заболявания или вредители. При премахване на листата също се уверяваме, че повърхността на отреза е чиста и че не увреждаме здравите части на растението. Винаги използваме стерилизирани ножици за подрязване или нож, за да предотвратим предаването на патогени.
Понякога герберът може да стане твърде гъст, с прекалено сбити листа. В такива случаи може да се извърши прореждане, като се премахнат някои вътрешни листа, за да се подобри циркулацията на въздуха в центъра на растението. Това помага за предотвратяване на развитието на гъбични заболявания и гарантира, че светлината достига до всички листа. Въпреки това, тази операция трябва да се извършва внимателно; не премахваме твърде много листа наведнъж, тъй като това може да отслаби растението.
Винаги премахваме растителните остатъци от подрязването от саксията и околностите ѝ, тъй като разлагащите се растителни части също могат да привлекат вредители и болести. Редовното почистване и премахването на мъртвите части допринасят за поддържането на здравето на гербера и неговия естетичен вид. Тази грижа се възнаграждава с непрекъснатия цъфтеж и жизненост на растението.
Методи за размножаване на гербери
Герберите най-често се размножават чрез семена и чрез делене на туфата, въпреки че в случая на хибридните сортове, растенията, отгледани от семена, не винаги запазват родителските характеристики. Размножаването чрез семена е по-подходящо за чисти сортове или такива, специално предназначени за размножаване чрез семена, или се използва от селекционерите при създаването на нови хибриди. Кълняемостта на пресните семена на гербера е сравнително добра, но бързо намалява, затова е препоръчително да се засеят възможно най-скоро. За сеитба използваме рохкав, добре дрениран субстрат за разсад.
Покриваме семената само тънко с почва или ги притискаме леко към повърхността на почвата, тъй като те покълват на светло. За покълване е необходима температура от около 20-25°C и постоянно влажна среда. След като разсадът поникне, му осигуряваме достатъчно светлина и, когато стане достатъчно силен, го пресаждаме внимателно в отделни саксии. Герберите, отгледани от семена, обикновено започват да цъфтят от втората година. Този метод изисква търпение, но може да бъде вълнуващо да отгледаш собствени растения от самото начало.
Деленето на туфата е много по-често срещан и по-прост метод за размножаване на гербери, особено за саксийни растения. Най-подходящото време за това е пролетта, когато растението навлиза във фаза на активен растеж, или заедно с пресаждането. Внимателно изваждаме растението от саксията и изтръскваме излишната почва от корените. С остър, стерилен нож или на ръка, внимателно разделяме туфата на няколко части, като се уверяваме, че всяка част има достатъчно корени и поне една или две точки на растеж (издънки).
Новополучените деления засаждаме в свежа, качествена почва за цветя и през първите няколко седмици ги държим в малко по-влажна среда, защитени от пряка слънчева светлина, докато укрепнат. Внимаваме с поливането; не преовлажняваме прясно засадените деления. Деленето на туфата е подходящо не само за размножаване, но и за подмладяване на прераснали, стари туфи. Този метод може да гарантира, че любимият ни гербер ще продължи да украсява дома ни година след година, обновен.
Често срещани вредители и болести
За съжаление, герберите, както много други декоративни растения, могат да бъдат нападнати от различни вредители и болести. Сред най-често срещаните вредители са листните въшки, паяжинообразуващите акари, трипсите и белокрилките. Листните въшки обикновено нападат младите леторасти и пъпки, отслабвайки растението чрез изсмукване на соковете му и потенциално причинявайки деформации. Паяжинообразуващите акари се появяват предимно в суха, топла среда, образувайки фини паяжини от долната страна на листата и причинявайки пожълтяване и бронзиране на листната маса.
Трипсите са малки, летящи насекоми, които също увреждат листата и цветовете, оставяйки след себе си сребристи петна и изкривявания. Белокрилките се заселват от долната страна на листата и отделят медена роса, което може да доведе до вторични гъбични инфекции, като например саждива мана. Вредителите могат да бъдат контролирани с инсектициди, но при по-леки заразявания по-естествени методи като измиване с разтвор на калиев сапун или използване на масло от нийм също могат да бъдат ефективни. Редовната проверка е важна за ранното откриване на проблеми.
Сред болестите най-значими са гъбичните инфекции като сиво гниене (Botrytis), брашнеста мана и кореново гниене. Сивото гниене се появява във влажни условия, образувайки сив, прахообразен налеп по растителните части, особено по прецъфтели цветове и повредени листа. Брашнестата мана причинява белезникав, брашнен налеп по листата. Кореновото гниене, както беше споменато по-рано, е следствие от прекомерно поливане и лош дренаж и може да доведе до загиване на растението.
За предотвратяване на болести е важно да се осигурят подходящи условия за отглеждане: добра циркулация на въздуха, избягване на прекомерното поливане, поддържане на листата сухи и премахване на мъртвите растителни части. В случай на гъбични инфекции може да е необходимо прилагането на фунгициди. Винаги четем внимателно инструкциите за употреба на продуктите за растителна защита и спазваме указанията. Здравите, силни растения са по-малко податливи на вредители и болести, затова акцентът трябва да бъде върху превенцията.
Необходимост и процес на пресаждане
Герберите обикновено се възползват от пресаждане всяка година или на всеки две години, в зависимост от това колко бързо растат и запълват саксията си. Най-доброто време за пресаждане е през пролетта, когато растението започва нов цикъл на растеж. Признаци, които показват, че растението е надраснало саксията си, включват корени, излизащи от дренажните отвори на дъното на саксията, кореновата бала, изсъхваща много бързо, или забавен растеж, въпреки че получава подходящи грижи.
За пресаждане избираме саксия, която е с един размер по-голяма от предишната. Важно е да не го засаждаме в прекалено голям съд, тъй като това може да доведе до прекомерна влажност на почвата и загниване на корените. Използваме свежа, висококачествена почва с рохкава структура, специално предназначена за саксийни цъфтящи растения, или смесваме собствена почвена смес, както е описано по-рано. Уверяваме се, че новата саксия също има подходящи дренажни отвори на дъното.
Процесът на пресаждане включва внимателно изваждане на гербера от старата му саксия. Ако корените са много заплетени, ги разхлабваме внимателно. Преглеждаме кореновата система и премахваме всички мъртви, повредени или загнили части на корените с чист, остър инструмент. Поставяме слой свежа почва на дъното на новата саксия, след което позиционираме растението така, че кореновата шийка (където корените се срещат със стъблото) да е на същата височина, както в предишната саксия, или малко по-високо, но никога под повърхността на почвата.
Пълним саксията със свежа почва около корените, като леко уплътняваме, за да елиминираме въздушните джобове, но не твърде силно, за да остане почвата рохкава. След пресаждането поливаме растението обилно, така че почвата да се навлажни добре и корените да осъществят контакт с новата среда. През първите няколко седмици държим новопресадения гербер на малко по-сенчесто място и избягваме торенето, докато корените се установят и започне нов растеж.
Зазимяване и покой на герберите
Герберът е растение, произхождащо от Южна Африка, така че в нашия климат обикновено не е зимоустойчив на открито. Ако се отглежда като саксийно растение и се изнася навън в градината или на терасата през лятото, определено трябва да бъде внесено на място, защитено от замръзване, преди първите слани. За зазимяване е идеална светла, хладна стая, където температурата е между 7-15°C. Това може да бъде неотопляема веранда, светло мазе или прозорец в по-хладна стая.
По време на зазимяването герберът е в период на покой, така че растежът му се забавя или спира напълно. През това време поливането трябва да бъде значително намалено. Трябва да получава само достатъчно вода, за да не изсъхне напълно кореновата му бала. Оставяме горния слой на почвата да изсъхне напълно между поливанията. Торенето трябва да бъде напълно спряно по време на зазимяването. Важно е да се осигури добра вентилация на мястото за зазимяване, за да се предотврати развитието на гъбични заболявания.
Периодът на покой е от съществено значение за гербера, за да цъфти отново обилно през следващия сезон. Този период позволява на растението да събере сили. Ако се зазимява на място, което е твърде топло и тъмно, растението може да се издължи и отслабне, а цъфтежът през следващата година да липсва или да е слаб. През пролетта, когато опасността от слани отмине и температурата се повиши стабилно, постепенно приспособяваме растението обратно към по-топли и слънчеви условия.
Някои сортове гербери, особено тези, селектирани специално за градинско засаждане, могат да понасят известна степен на замръзване, ако са покрити с дебел слой мулч (напр. листа, слама). Това обаче е рисковано в нашия климат, а за повечето търговски достъпни хибридни гербери зазимяването без замръзване е по-безопасното решение. Ако не сте сигурни в зимоустойчивостта на определен сорт, винаги избирайте по-безопасното зазимяване без замръзване.
Герберът като рязан цвят и грижата за него
Герберът е популярен не само като саксийно растение, но и изключително много като рязан цвят, благодарение на своите живи цветове и весел вид. За да му се наслаждаваме дълго време във ваза, си струва да следваме няколко прости практики. Когато купуваме гербери като рязан цвят, се уверяваме, че стъблото е твърдо и непокътнато, а цветната глава е свежа, ярко оцветена и без повреди. Венчелистчетата не трябва да са увехнали или покафенели.
Преди да поставим цветовете във вазата, отрязваме 1-2 см от края на стъблата им косо с остър нож или цветарски ножици. Ако е възможно, извършваме тази операция под вода, за да предотвратим навлизането на въздушни мехурчета в стъблото, което би затруднило поемането на вода. Премахваме всички долни листа, които биха попаднали под водната линия във вазата, тъй като те ще започнат да се разлагат, ще замърсят водата и ще доведат до растеж на бактерии.
Винаги измиваме вазата старателно и използваме свежа, студена вода. Можем да добавим консервант за цветя във водата, който осигурява хранителни вещества за цветовете и потиска растежа на бактерии. Ако нямаме консервант за цветя под ръка, щипка захар и няколко капки белина или таблетка аспирин също могат да помогнат донякъде. Сменяме водата ежедневно или през ден и по това време отново подрязваме малко краищата на стъблата.
Не поставяме герберите на пряка слънчева светлина, близо до източник на топлина или до зреещи плодове, тъй като етиленовият газ, отделян от плодовете, ускорява увяхването на цветовете. Също така избягваме течения. С подходящи грижи отрязаните гербери могат да останат свежи във ваза до една-две седмици, внасяйки жизнерадост и цвят в дома ни. Стъблата на някои сортове са склонни към омекване във вода; за да предотвратим това, ги поставяме само в няколко сантиметра вода.
Специални нужди и предизвикателства в грижата
По време на грижата за герберите могат да възникнат определени специални нужди и предизвикателства, на които си струва да се обърне внимание за успех. Едно от тях е гореспоменатата чувствителност към гниене на короната. За да се избегне това, в допълнение към правилните техники за поливане и добре дренирана почва, е важно при засаждане короната на растението (листната розетка) да не се поставя дълбоко в почвата, а да е на нивото на повърхността на почвата или малко над нея. Това осигурява подходяща аерация на короната.
Пожълтяването на листата може да бъде често срещан проблем, който може да има няколко причини. Недостигът на хранителни вещества, особено недостиг на желязо или манган, може да причини хлороза, при която листните вени остават зелени, но листната петура между тях пожълтява. Това може да се коригира с подходящ тор, който съдържа и микроелементи. Прекомерното или недостатъчното поливане също може да доведе до пожълтяване, затова е важно да се преразгледат навиците за поливане. Освен това, неадекватните светлинни условия или прекалено ниските температури могат да допринесат за проблема.
Липсата на цъфтеж или слабият цъфтеж също могат да бъдат разочароващи. Най-честата причина за това е липсата на светлина. За обилен цъфтеж герберът се нуждае от много светлина. В допълнение, неадекватното подхранване, особено недостиг на фосфор, или прекомерен прием на азот (който стимулира прекомерен растеж на листната маса за сметка на цъфтежа) също могат да причинят проблема. Осигуряването на адекватен период на покой през зимата също е важно за цъфтежа през следващата година.
Понякога цветните стъбла на гербера могат да бъдат слаби и да се огъват. Това може да показва недостиг на калций или просто да е характеристика на сорта. Някои сортове имат по-здрави стъбла от други. Адекватното подхранване и стабилните условия на отглеждане могат да помогнат за укрепване на стъблата. Въпреки предизвикателствата, грижата за гербера е възнаграждаваща задача, тъй като с подходящо внимание и грижа тя ни дарява с прекрасни цветове.
