Маточината, тази приятно ухаеща на лимон, многостранно използваема билка, се намира в повечето малки градини и балконски сандъчета. Популярността й се дължи не само на аромата и лечебните й свойства, но и на относителната й невзискателност, но за да се постигне изобилна, ароматна реколта, е от съществено значение да се познават и задоволяват нейните нужди от светлина. Светлината не само осигурява необходимата за растежа енергия чрез фотосинтеза, но също така има пряко въздействие върху хабитуса на растението, цвета на листата и, най-важното, съдържанието на етерични масла. Първоначалното местообитание на маточината, източният Средиземноморски басейн, само по себе си разкрива много за това, че това растение по принцип предпочита слънчеви, топли места, но благодарение на удивителната си способност за адаптация, то се справя и с по-сенчести места.
В основата на жизнените процеси на растението е фотосинтезата, по време на която богатите на хлорофил листа превръщат светлинната енергия в химическа енергия, като по този начин подхранват растежа. В случая с маточината, интензитетът на светлината, т.е. силата на слънчевата радиация, е право пропорционален на скоростта на фотосинтезата до определена точка, наречена точка на светлинно насищане. При липса на достатъчно светлина, растението започва да етиолира: стъблото му се удължава, става тънко и слабо, а листата стават по-малки и бледозелени, почти жълтеникави, докато растението отчаяно се стреми към източника на светлина. Това явление е не само естетически неблагоприятно, но и влошава общото здравословно състояние и устойчивостта на растението.
Подходящото количество светлина е необходимо не само за първичния метаболизъм на маточината, т.е. за растежа, но и за синтеза на вторични метаболитни продукти. Тук се включват компонентите на етеричните масла, като цитрал и цитронелал, които придават на растението характерния, освежаващ лимонов аромат. Изследванията ясно доказват, че концентрацията на етерични масла в маточина, отглеждана на слънчево, богато на светлина място, е значително по-висока от тази на растенията, държани на сянка. Ето защо, ако целта е да се съберат листа с възможно най-интензивен аромат и най-високо съдържание на активни вещества, на растението трябва да се осигури изобилие от слънчева светлина.
Освен интензивността на светлината, нейната продължителност, фотопериодът, също влияе върху развитието на маточината. Като растение на дългия ден, за да започне да цъфти, то се нуждае от осветление с продължителnost над 12-14 часа на ден. На практика това означава, че удължаващите се дни в края на пролетта и началото на лятото стимулират растението да развие съцветие. Ако целта на отглеждането е предимно непрекъснатото събиране на вегетативните части, т.е. листата, цъфтежът може да бъде забавен чрез отрязване на цветните пъпки, което ще насърчи растението да произвежда повече листа.
Създаване на идеални светлинни условия
При отглеждане на открито, най-идеалното място за маточината е там, където тя получава поне шест до осем часа пряка слънчева светлина дневно. Това количество светлина осигурява силен, храстовиден растеж, тъмнозелен цвят на листата и високо съдържание на етерични масла. Струва си да се избере част от градината с южно или югозападно изложение, така че растението да може да се къпе в светлина през по-голямата част от деня. Особено сутрешната и предобедната слънчева светлина са полезни за нея, тъй като това стимулира бързото изсъхване на сутрешната роса от листата, като по този начин се намалява рискът от развитие на гъбични заболявания, като например брашнеста мана.
Въпреки че маточината предпочита пълно слънце, тя изключително добре понася и полусенчести условия, което е едно от най-ценните й качества. Тя се развива добре и на места, където получава само четири до шест часа пряка слънчева светлина на ден, например във филтрираната светлина на по-високи дървета или сгради. При такива условия растежът й може да бъде малко по-бавен и по-рехав, цветът на листата може да придобие по-светлозелен оттенък, а ароматът й няма да бъде толкова проникващ, колкото на екземплярите, отглеждани на пълно слънце. Този компромис обаче е приемлив за много градинари, особено в региони с по-горещ климат, където изгарящото следобедно слънце може дори да изгори листата.
Важно е да се научим да разпознаваме признаците на стрес, свързан със светлината, върху растението. Най-издайническият симптом на недостиг на светлина е вече споменатата етиолация, със слаби, удължени издънки и бледа, рядка зеленина. Прекомерната, изгаряща слънчева светлина, особено ако е съчетана с недостиг на вода, може да причини пожълтяване, покафеняване и изсъхване на краищата на листата. Листата могат да изглеждат бледи, „измити“, а растението започва да увяхва през най-горещите часове на деня. Намирането на правилния баланс е ключът, който се основава на наблюдение на растението и адаптиране към условията на околната среда.
На практика, при засаждането на маточина, си струва да се вземат предвид микроклиматичните условия на градината. Можете да я засадите до по-високи многогодишни растения или храсти, които през най-горещия период на деня, следобед, ще хвърлят лека сянка върху нея, предпазвайки листата от изгаряне. Отглеждането в контейнери осигурява особено голяма гъвкавост, тъй като саксията или балконското сандъче могат лесно да се преместват в съответствие със смяната на сезоните и движението на слънцето, като по този начин се осигурява перфектното количество светлина от пролетния растеж до есенната реколта.
Изисквания към светлината при различните методи на отглеждане
При отглеждането на маточина на закрито, в саксия, най-голямото предизвикателство е осигуряването на достатъчно количество светлина. В апартамента най-идеалното място за нея е на южен перваз на прозореца, където получава възможно най-много естествена светлина през деня. Източните или западните прозорци също могат да бъдат приемливи, но тук тя ще получава по-малко светлина, което ще доведе до забавяне на растежа и удължаване на растението. На северен прозорец отглеждането на маточина е почти невъзможно без допълнително изкуствено осветление, тъй като в условия на слаба светлина тя бързо отслабва и губи аромата си.
Когато естествената светлина не е достатъчна, особено през зимните месеци или в лошо ориентиран апартамент, използването на изкуствени лампи за отглеждане на растения става необходимо. Най-добрият избор са LED лампите с пълен спектър, тъй като те излъчват светлина, подобна на слънчевата, съдържаща всички необходими за растението дължини на вълните. Синият спектър стимулира растежа на зелената маса, т.е. на листата, докато червеният спектър подпомага цъфтежа и развитието на корените. В случая с маточината, където целта е добив на листа, идеалният е балансиран или леко синкав спектър.
При настройване на изкуственото осветление трябва да се вземат предвид два ключови фактора: продължителността и разстоянието. Маточината се нуждае от около 12-16 часа изкуствено осветление на ден, за да се развива добре и на закрито. Лампата трябва да бъде поставена на разстояние около 15-30 сантиметра над растението, в зависимост от типа и мощността на лампата, така че светлината да е достатъчно силна, но да не изгаря листата. Използването на таймер значително улеснява последователното спазване на дневния цикъл, което е от съществено значение за здравословното развитие на растението.
При професионално, търговско отглеждане, например в оранжерии или хидропонни системи, светлината е един от най-прецизно контролираните фактори на околната среда. Тук целта е да се максимизира добивът и съдържанието на активни вещества, което се постига чрез точно регулиране на интензитета на светлината, спектъра и фотопериода. В оранжериите естествената слънчева светлина често се допълва с допълнително осветление през облачни дни или през зимния период, за да се поддържа производството непрекъснато и предвидимо през цялата година. Тази контролирана среда позволява производството на маточина с първокласно качество и стандартизирано съдържание на етерични масла за фармацевтичната и козметичната промишленост.
Взаимодействието на светлината и други фактори на околната среда
Нуждите от светлина на маточината са тясно свързани с нуждите й от вода и тези два фактора винаги трябва да се разглеждат заедно. Високият интензитет на светлината ускорява жизнените процеси на растението, включително изпарението (транспирация), което означава, че растение, изложено на много слънчева светлина, губи много повече вода през листата си. В резултат на това маточината, която се намира на слънчево място, изисква по-често и по-обилно поливане от своя полусенчест аналог. Мулчирането на почвата, например със слама или кора, може да помогне за запазване на влагата в почвата и за поддържане на кореновата зона хладна, като по този начин се намалява рискът от воден стрес през горещите летни дни.
Светлината и температурата също образуват неразделна двойка в грижите за маточината. Въпреки че растението е топлолюбиво, прекомерната топлина, особено когато е съчетана със силна, пряка слънчева светлина, може да му причини стрес. Температури над 30 °C вече могат да забавят растежа и да причинят изгаряне на листата. Ето защо в региони с особено горещ климат следобедното засенчване е почти задължително за запазване на здравето на растението. Идеалното състояние е комбинацията от топла, слънчева сутрин и малко по-сенчест, по-хладен следобед, което позволява ефективна фотосинтеза без риск от прегряване.
Връзката между храненето и светлината също е изключително важна. Силно растяща маточина, която получава изобилие от слънчева светлина, използва много повече хранителни вещества от почвата, отколкото екземпляр, който вегетира на сенчесто място. Ето защо растенията, държани на слънчево място, трябва да се подхранват по-редовно, особено през вегетационния период, за да се попълнят използваните азот, фосфор и калий. Обратно, прекомерното торене на растение, отглеждано в среда с ниска осветеност, може да бъде изключително вредно, тъй като поради бавния растеж то не може да използва натрупаните хранителни вещества, което води до слаби, податливи на болести издънки.
В заключение може да се каже, че маточината е удивително адаптивно растение, което предлага на грижовния градинар широк спектър от възможности за разположение. За оптимално развитие и най-интензивен аромат е необходимо изобилие от слънчева светлина, но растението понася добре и полусянка, което го прави гъвкаво за отглеждане. Ключът към успеха е наблюдението: обръщайте внимание на сигналите на вашето растение и адаптирайте грижите – поливане, хранене и разположение – към количеството получена светлина. Ако намерите този баланс, маточината ще ви възнаграждава година след година с изобилна, ароматна реколта.
