Целината, с научното си наименование Apium graveolens, е наистина универсален и благодарен зеленчук, който при подходяща грижа ни дарява с изобилна реколта в зеленчуковата градина. Въпреки че отглеждането ѝ изисква известно внимание и опит, вкусът на прясно набраната, хрупкава стъблена целина или на плътната, ароматна глава целина си заслужава всички усилия. В това подробно ръководство ще разгледаме стъпка по стъпка всички тънкости на успешното отглеждане на целина, от засяването на семената до прибирането на реколтата и съхранението ѝ. Правилният избор на сорт, подготовката на почвата, професионалното поливане и подхранване са ключови елементи в процеса, в края на който с гордост ще можем да приберем нашата собственоръчно отгледана целина. По-долу представяме най-важните агротехнически методи, с които и вие можете да станете професионален производител на целина и да постигнете гарантиран успех в градината си.
Един от най-важните залози за успех при отглеждането на целина е изборът на подходящ сорт, който да отговаря на условията във вашата градина и на вашите собствени очаквания. Главестата целина (var. rapaceum) се отглежда заради корена си, по-точно заради удебеленото стъблено-кореново образувание, което е отлично за приготвяне на супи, пюрета и салати и се съхранява добре през зимните месеци. За разлика от нея, стъблената целина или целината за листа (var. dulce) се отглежда заради месестите си, хрупкави листни дръжки, които са най-вкусни, когато се консумират пресни, в салати или с дипове. Съществува и трети, по-малко познат вид, листната целина (var. secalinum), чиито листа се използват като подправка, подобно на магданоза. Ето защо, преди да вземете решение, си струва да обмислите добре за каква цел искате да използвате реколтата и съответно да изберете от богатото разнообразие от сортове.
Освен избора на сорт, качеството на семената също е решаващо за успеха на отглеждането. Винаги купувайте сертифицирани семена от надежден източник, които гарантират добра кълняемост и сортова автентичност. Кълняемостта на по-стари семена с изтекъл срок на годност може значително да намалее, което може да доведе до провал още в самото начало на отглеждането. Благодарение на съвременната селекция, днес можете да избирате и от много устойчиви или толерантни сортове, които са по-устойчиви на най-често срещаните болести по целината, като например септориозата. Избирайки тези сортове, можете да намалите задачите по растителна защита и същевременно да отглеждате по-екологосъобразно.
Целта на отглеждането и местният климат също са важни фактори при избора на сорт. Ранните сортове имат по-кратък вегетационен период, така че могат да бъдат прибрани по-рано, което може да бъде особено предимство в райони с по-хладен климат. Средноранните и късните сортове обикновено развиват по-големи глави или по-здрави листни дръжки и се съхраняват по-добре, но изискват по-дълъг вегетационен период. Струва си да се посъветвате и с опитни градинари от района кои сортове са се доказали най-добре в дадения регион. Техният опит може да бъде безценен и да ви помогне да избегнете типичните грешки на начинаещите, като по този начин си осигурите богата и качествена реколта.
И накрая, но не на последно място, може да има фини разлики и във вкуса и текстурата на различните сортове. Някои сортове главеста целина са с по-мек, орехов вкус, докато други са с по-интензивен аромат, по-пикантни. При стъблената целина също можете да намерите по-крехки, почти без влакна сортове, както и по-здрави, с по-силен вкус варианти. Ако имате възможност, експериментирайте с няколко сорта през първите години, за да намерите своя личен фаворит. Разнообразието в кулинарната употреба ви позволява да използвате сортове с различни характеристики за различни ястия, като по този начин обогатявате гастрономическите си преживявания.
Подготовка на почвата и подхранване
Целината е изключително взискателно към хранителни вещества растение, затова основно условие за успешното ѝ отглеждане е внимателно подготвената, богата на хранителни вещества почва. Най-добре е да започнете подготовката на лехата за целина още през есента на предходната година, като я прекопаете дълбоко и внесете обилно угнил оборски тор или качествен компост. Целината предпочита дълбоко обработени, рохкави почви с добра водопропускливост и водозадържаща способност, чиято киселинност е леко кисела до неутрална (pH 6,0-7,0). Прекалено сбитите, глинести почви могат да възпрепятстват правилното развитие на главата, докато от песъчливите почви хранителните вещества бързо се отмиват, затова тези типове почви трябва да се подобрят с добавяне на органична материя.
Освен правилното основно торене, за целината е от съществено значение и непрекъснатото подхранване през вегетационния период. Няколко седмици след засаждането на разсада е добре да започнете с подхранването, което можете да повтаряте на всеки 2-3 седмици. За тази цел са отлични комплексните торове с балансирано съотношение на NPK (азот-фосфор-калий), но привържениците на органичните решения могат да използват ферментирал разтвор от коприва, разтвор от птичи тор или други търговски достъпни органични течни торове. Особено важно е адекватното снабдяване с калий, който подпомага развитието на главата и зимната устойчивост, както и добавянето на бор, чийто недостиг може да доведе до кухини и покафеняване в сърцевината на главата.
За подобряване на структурата на почвата и за борба с плевелите мулчирането е изключително полезна техника при отглеждането на целина. Покриването на почвената повърхност около засадения разсад със слама, окосена трева, окосени плевели или компост носи многобройни предимства. Мулчиращият слой помага за запазване на влагата в почвата, като по този начин намалява честотата на поливане, и предотвратява покълването на семената на плевелите, като така значително намалява работата по копаене. Освен това, разлагащият се органичен мулч непрекъснато обогатява почвата с хранителни вещества и създава благоприятен микроклимат за почвените организми.
Прилагането на сеитбообращение е от ключово значение за запазване на здравето на почвата и за предотвратяване на намножаването на болести и вредители. Целината принадлежи към семейство Сенникоцветни (Apiaceae), затова не я засаждайте на място, където през последните 3-4 години са отглеждани моркови, магданоз, пащърнак, копър или други сенникоцветни растения. Тези растения са податливи на сходни болести и вредители, така че монокултурата значително би увеличила риска от заразяване и би изчерпала специфичните хранителни запаси на почвата. Идеални предшественици за целината са бобовите растения (грах, боб), които фиксират атмосферния азот, или кръстоцветните, след които остава дълбоко обработена, чиста почва.
Тънкостите на засяването на семената и отглеждането на разсад
Целината е топлолюбиво растение с изключително дълъг вегетационен период, поради което в България се отглежда почти изключително от разсад. Идеалното време за засяване на семената е от средата на февруари до средата на март, така че за засаждането през май ще имаме достатъчно развит и силен разсад. Семената на целината са дребни и покълват на светло, затова при засяване не ги покривайте с дебел слой пръст; достатъчно е само леко да ги поръсите върху повърхността на почвата за разсад и леко да ги притиснете. За покълване е необходима равномерна температура около 20-22 °C и постоянно влажна среда, затова е добре да покриете саксийките за семена със стъкло или прозрачно фолио, за да осигуrite влажност.
След появата на пониците, което може да отнеме до 2-3 седмици, покривалото трябва да се отстрани и малките растения да се поставят на светло, но защитено от пряка слънчева светлина място. Критична фаза в отглеждането на разсад е пикирането, което трябва да се извърши, когато растенията са развили първите си два истински листа над семеделите. По време на пикирането крехките поници се изваждат внимателно от саксийката за семена и се пресаждат поединично, на по-голямо разстояние (например на разстояние 5×5 см) в друга тава или малки саксии. Тази операция е от съществено значение за укрепване на кореновата система и за разклоняване на разсада.
По време на отглеждането на разсад от изключителна важност са правилното поливане и регулирането на температурата. Поддържайте почвата постоянно влажна, но избягвайте преполиването, което може да доведе до развитието на гъбичното заболяване сечене на разсада. Оптималната температура в тази фаза е около 16-18 °C; твърде високата температура може да доведе до издължаване на разсада, докато трайната студенина под 10 °C може да предразположи към по-късно образуване на цветоносни стъбла (стрелкуване). Трябва да се погрижите и за подхранването на разсада, като го поливате веднъж седмично с нискоконцентриран хранителен разтвор.
Около една-две седмици преди засаждането на открито трябва да започне „закаляването“ на разсада, тоест постепенното му привикване към външните условия. Това означава, че ден след ден трябва да се изнася навън за все по-дълго време, на защитено, полусенчесто място. В началото само за няколко часа, след което постепенно се увеличава времето, за да свикнат с по-силната слънчева светлина, вятъра и външните температурни колебания. Този процес укрепва тъканите на растенията и значително намалява стреса от пресаждането, което допринася за по-бързото прихващане на разсада и за по-нататъшното безпроблемно развитие на открито.
Засаждане и грижа за растенията в градината
Разсадът на целината се засажда, когато опасността от пролетни слани със сигурност е отминала и почвата се е затоплила достатъчно, което обикновено е в средата или края на май. За засаждане изберете облачен ден или късния следобед, за да изложите разсада на възможно най-малко стрес. Осигуряването на подходящо разстояние е от ключово значение за развитието на растенията. Главестата целина обикновено се засажда на разстояние 40×40 см между редовете и растенията, докато за стъблената целина е достатъчно разстояние от 30×30 см. Важно е да не засаждате разсада по-дълбоко, отколкото е бил в саксийките за разсад, особено при главестата целина, защото дълбокото засаждане възпрепятства правилното нарастване на главата и може да доведе до деформацията ѝ.
През седмиците след засаждането най-важната задача е редовното и щателно плевене, както и поддържането на почвата рохкава. Младите растения целина се развиват бавно и бързо растящите плевели лесно могат да ги заглушат, отнемайки им водата, хранителните вещества и светлината. Редовното копаене не само премахва плевелите, но и подобрява аерацията на почвата и помага за запазване на влагата в нея. С нарастването на растенията и затварянето на листната им маса, степента на заплевеляване естествено ще намалее, но в началото на сезона е от съществено значение внимателният контрол на плевелите.
При стъблената целина може да се извърши и специална грижа, наречена избелване, чиято цел е листните дръжки да станат по-бели, по-крехки и по-малко горчиви. Това трябва да започне 2-3 седмици преди прибиране на реколтата. Най-лесният метод е да се загърлят основите на растенията с пръст, но можем да използваме и черно фолио, картон или специални избелващи яки, които се увиват около листните дръжки. Важното е да се защитят стъблата от пряка слънчева светлина, което предотвратява образуването на хлорофил. При главестата целина през втората половина на лятото е добре внимателно да се изгребе почвата около главата и да се премахнат най-горните, странични корени, което води до по-равномерно и гладко развитие на главата.
По време на грижата за растенията трябва непрекъснато да се следи листната маса на целината, за да се забележат навреме първите признаци на болести или вредители. Пожълтяващите, петнисти листа могат да показват недостиг на хранителни вещества или инфекция. От средата на вегетационния период, особено при главестата целина, е добре редовно да се премахват долните, остаряващи, пожълтяващи листа. Тази операция не само подобрява естетическия вид на растението, но и насърчава по-добрата вентилация около основите, което намалява риска от развитие на гъбични заболявания, като септориоза, и позволява на растението да насочи повече енергия към нарастването на главата.
Ключовата роля на поливането
Целината има изключително високи нужди от вода, което не е изненадващо, тъй като главата и листните дръжки се състоят в голяма степен от вода. Една от най-критичните точки за успешното отглеждане е осигуряването на непрекъснато и равномерно водоснабдяване през целия вегетационен период. Недостигът на вода, дори и за кратко, може да причини сериозни проблеми: главата на главестата целина може да остане малка, дървесна и напукана, докато листните дръжки на стъблената целина могат да станат влакнести, жилави и горчиви. Най-важното е почвата никога да не изсъхва напълно, особено през горещите, сухи летни периоди, когато може да е необходимо дори ежедневно поливане.
Начинът на поливане също има значение; най-добре е да се прилага поливане по бразди или капково напояване, което доставя водата директно в кореновата зона. Поливането отгоре, което мокри листната маса, особено вечер, трябва да се избягва, тъй като водният слой, оставащ по листата, благоприятства разпространението на гъбични заболявания, предимно септориоза. Ако все пак имате възможност само за дъждуване, правете го сутрин, за да може листната маса да изсъхне напълно през деня. Количеството поливна вода винаги трябва да се съобразява със състоянието на почвата и метеорологичните условия; след обилен дъжд, разбира се, не е необходимо поливане.
Особено критичен период по отношение на водоснабдяването е фазата на формиране на главата и стъблата, която обикновено продължава от средата на лятото до прибирането на реколтата. През този период и най-малкият недостиг на вода влошава качеството и количеството на реколтата. За запазване на влагата в почвата голяма помощ може да ни окаже вече споменатото мулчиране. Дебелият слой органичен мулч, благодарение на изолационния си ефект, намалява изпарението от повърхността на почвата, така че поливната вода се използва по-добре и честотата на поливане може да се намали. Това не само пести вода, но и стимулира почвения живот.
Неравномерното водоснабдяване може да бъде също толкова вредно, колкото и продължителният недостиг на вода. Внезапното, обилно поливане след дълъг сух период може да доведе до напукване на главата на главестата целина. Това явление влошава съхраняемостта и естетическата стойност на реколтата, а също така отваря врата за различни патогени, причиняващи гниене. Решението е последователно, редовно поливане, което гарантира, че влажността на почвата остава на относително постоянно ниво. Изграждането на система за капково напояване в лехата с целина е най-добрата дългосрочна инвестиция, защото може да бъде автоматизирана, пести вода и осигурява най-оптималното водоснабдяване за растенията.
Растителна защита: борба с болести и вредители
При отглеждането на целина, както и при всяка друга култура, трябва да се съобразяваме с появата на различни болести и вредители. Превенцията винаги е най-ефективната стратегия за защита, чиято основа е стриктното спазване на сеитбообращението, изборът на устойчиви сортове, осигуряването на подходящо разстояние за добра вентилация, както и балансираното подхранване и поливане. Предозирането с азот, например, води до рохкава тъканна структура, което прави растението по-податливо на болести. Силните, здрави растения са много по-устойчиви на инфекции и нападения от вредители.
Най-значимата и често срещана гъбична болест по целината е септориозата (Septoria apiicola). Симптомите на инфекцията са появата на жълтеникаво-зелени, а по-късно покафеняващи, воднисти петна по листата, в средата на които се виждат малки черни точки (размножителните органи на гъбата). При тежка инфекция листата изсъхват, което значително намалява асимилационната повърхност, и в резултат на това размерът на главата или стъблото също намалява. Основата на борбата е превенцията: унищожаване на заразените растителни остатъци, спазване на сеитбообращението и избягване на омокрянето на листната маса. Химическа борба е възможна с медсъдържащи или системни фунгициди, които трябва да се започнат при поява на симптомите.
От вредителите най-много проблеми могат да причинят листните въшки, целиновата муха и морковената муха. Листните въшки смучат сок от младите леторасти и листа, причинявайки деформация и пожълтяване, освен това отделят медена роса, върху която се развива чернилка. Ларвите на целиновата и морковената муха, червеите, прогризват ходове в корена и главата, което влошава качеството и съхраняемостта на реколтата. Срещу листните въшки можем да се борим чрез заселване на техните естествени врагове (калинки, златоочици) или с биологични пестициди (напр. калиев сапун, портокалово масло). Ефективен превантивен метод срещу мухите е покриването на междуредията с агротекстил по време на летежа им.
Почвените вредители, като телените червеи (ларвите на скачащите бръмбари) и майските бръмбари (ларвите на майските бръмбари), също могат да повредят главата на целината, като с гризането си отварят път за вторични инфекции. Най-ефективната борба срещу тях е дезинфекцията на почвата, която трябва да се извърши при подготовката на площта, но редовната обработка на почвата и сеитбообращението също намаляват популацията им. Важно е да се подчертае, че при използване на химически пестициди винаги трябва стриктно да се спазват инструкциите за употреба, особено карантинният срок, който трябва да измине между пръскането и прибирането на реколтата. В биоземеделието съществуват много алтернативни решения, с които можем да защитим целината си без химикали.
Прибиране на реколтата, съхранение и употреба
Времето за прибиране на реколтата от целина зависи от отглеждания сорт и от целта на употреба. Стъблената целина може да се бере непрекъснато от средата до края на лятото, веднага щом листните дръжки достигнат подходящия размер и дебелина. Не е необходимо да се изважда цялото растение наведнъж; като се отчупят външните, по-развити стъбла, средата на растението продължава да расте, като по този начин се удължава периодът на бране. Главестата целина обикновено се прибира преди първите по-сериозни слани, в края на октомври, началото на ноември. Твърде ранното изваждане води до по-малък размер на главата, докато силните слани могат да повредят горната част на главата, влошавайки съхраняемостта ѝ.
Начинът на прибиране на реколтата също е различен за двата вида. Стъблената целина може да се отреже с остър нож над нивото на земята или да се извади цялата основа. Прибирането на главестата целина изисква повече внимание. С вила разрохкайте почвата около растението, след което внимателно извадете главата, като внимавате да не я нараните. Наранените глави се развалят много по-бързо по време на съхранение. След изваждането отстранете излишната пръст, корените и листата от главите, но оставете късо, 2-3 см дръжче от сърцевинните листа на върха на главата.
Правилното съхранение е от ключово значение, за да можем да се наслаждаваме на реколтата от целина дори през цялата зима. Стъблената целина се съхранява сравнително кратко време, 1-2 седмици, в отделението за зеленчуци на хладилника, увита във влажна кърпа или перфориран плик. Главестата целина се съхранява много по-добре. Идеалните условия за съхранение са висока, 90-95% влажност и ниска температура между 0-2 °C. Най-добре е да съхранявате главите в изба или мазе, наслоени във влажен пясък или торф. Така те могат да останат свежи и хрупкави до пролетта, запазвайки ценните си хранителни вещества и вкус.
Употребата на целината е изключително разнообразна, истинско съкровище в кухнята. Ароматният вкус на главестата целина е незаменим в класическата месна супа, но е и отлична основа за крем супи, пюрета, салати (например салата Уолдорф), или може да се приготви панирана или печена. Хрупкавите листни дръжки на стъблената целина са най-вкусни пресни, в салати или с дипове, но задушени или варени също са чудесна гарнитура или добавка към супа. Листата на листната целина пък могат да се използват пресни или сушени като подправка, подобно на магданоза. Вкусът на собственоръчно отгледаната целина е несравнимо по-богат и интензивен от този на купешката, което си заслужава всеки час, прекаран в градинарство.
