Целината, като една от най-взискателните към хранителни вещества зеленчукови култури, заслужава специално внимание по време на отглеждането си, особено по отношение на хранителното осигуряване. Основно условие за постигане на обилна и качествена реколта е дълбоко обработената, богата на органични вещества почва с добро водно стопанство, която може да задоволи постоянно променящите се хранителни нужди на растението през дългия вегетационен период. Успешното отглеждане на целина не означава просто прилагане на големи дози торове, а създаване и последователно прилагане на съзнателна стратегия за управление на хранителните вещества, съобразена с фенологичните фази на растението. Ето защо първата и най-важна стъпка в този процес винаги е задълбочен и всеобхватен почвен анализ, който дава точна представа за съществуващия хранителен капитал и структура на почвата.
Химичната реакция на почвата, т.е. стойността на pH, определя основно усвояемостта на хранителните елементи и затова е критичен фактор и за целината. Идеалният диапазон на pH е между 6,0 и 7,0, като растението се чувства най-добре в леко кисела или неутрална среда. В този диапазон повечето макро- и микроелементи стават лесно достъпni за растението, докато твърде киселите или алкални почви могат да попречат на усвояването например на фосфор, калций или бор, дори и те да присъстват в достатъчни количества. Затова преди започване на отглеждането е наложително да се провери стойността на pH и при необходимост да се коригира чрез варуване (алкализиране) или чрез внасяне на киселинно действащи вещества като елементарна сяра (подкисляване). Осигуряването на подходящо pH е дългосрочна инвестиция в здравето на почвата и жизнеността на растението.
Съдържанието на органични вещества в почвата играе също толкова важна роля в отглеждането на целина, тъй като това растение се отблагодарява за среда, богата на хумус. Внасянето на голямо количество добре угнил оборски тор или компост по време на основната почвообработка не само осигурява бавно освобождаващ се източник на хранителни вещества, но и подобрява структурата на почвата, нейната водозадържаща способност и насърчава дейността на полезните почвени микроорганизми. Тези микроорганизми са от ключово значение за минерализацията на хранителните вещества, т.е. за тяхното превръщане във форма, усвоима от растенията. Почва с високо съдържание на органични вещества действа и като буфер, способен да смекчава екстремните колебания на pH и да подобрява способността за предоставяне на хранителни вещества през целия вегетационен период.
Водното стопанство и усвояването на хранителни вещества са тясно свързани процеси, което при целината е особено вярно поради нейната плитка коренова система и високи изисквания към водата. По-голямата част от хранителните вещества достигат до корените и се транспортират до различните части на растението в разтворена форма в почвения разтвор. Неравномерното водоснабдяване, продължителното засушаване или прекомерното поливане причиняват стрес на растението и възпрепятстват ефективното усвояване на хранителни вещества. Особено усвояването на калций се влияе отрицателно от недостига на вода, което може да доведе до развитието на страшната болест „черно сърце“ (blackheart), дори ако почвата съдържа достатъчно калций. Постоянното и равномерно водоснабдяване, например чрез капково напояване, е от съществено значение за оптималното използване на хранителните вещества и за отглеждането на качествена реколта.
Роля на макроелементите и симптоми на недостиг
Азотът (N) е най-важният елемент, стимулиращ растежа на надземната маса, и е от съществено значение за развитието на пищната листна маса и силните, месести дръжки на целината. По време на вегетационния период растението се нуждае от непрекъснато и обилно снабдяване с азот, особено във фазата на интензивен растеж след засаждането на разсада. Предозирането с азот обаче трябва да се избягва, тъй като може да доведе до рехава, водниста структура на тъканите, което влошава устойчивостта на растението към болести и неговата съхраняемост. Най-очевидният признак на недостиг на азот е спирането на растежа, слабото развитие, както и пожълтяването (хлороза) на долните, по-стари листа, което се разпространява от върха на листа.
Фосфорът (P) и калият (K) заедно са отговорни за енергийния метаболизъм на растението, развитието на корените и общата му устойчивост. Фосфорът е особено незаменим в началото на вегетационния период, във фазата на вкореняване, тъй като насърчава развитието на силна и обширна коренова система, която е основата за по-късното усвояване на вода и хранителни вещества. Калият е изключително важен за целината, тъй като регулира водния баланс на растението, увеличава здравината на стъблата, подобрява толерантността към болести и допринася за образуването на характерните вкусови и ароматни вещества. Нуждата на целината от калий е изключително висока, като често надвишава дори нуждата от азот, особено в периода на образуване на глави и дръжки.
Симптомите на недостиг на фосфор и калий са характерни и лесно различими, така че ако проблемът се разпознае навреме, все още може да бъде отстранен. При недостиг на фосфор растежът на растението се забавя, листата придобиват тъмнозелен, синкаво-зелен, понякога лилав оттенък, което показва намалено производство на енергия и асимилация. Недостигът на калий, от друга страна, се появява първо по краищата на по-старите листа под формата на пожълтяване (хлороза), а след това изсъхване, некроза, което постепенно се разпространява към вътрешността на листа. Този комплекс от симптоми ясно показва, че растението не получава достатъчно калий, което се отразява негативно на качеството и количеството на реколтата.
Вторичните макроелементи, като калций (Ca) и магнезий (Mg), също са незаменими за здравословното развитие. Калцият е отговорен за стабилността на клетъчните стени, а неговият недостиг причинява едно от най-характерните физиологични разстройства на целината – „черно сърце“, при което най-младите, вътрешни листа покафеняват и умират. Важно е да се отбележи, че причината за това често не е ниското съдържание на калций в почвата, а вече споменатото нарушение на усвояването поради неравномерно водоснабдяване. Магнезият е централният елемент на молекулата на хлорофила и затова е основен за фотосинтезата; неговият недостиг причинява междужилкова хлороза (мрамориране) на по-старите листа, докато жилките на листата остават зелени.
Значение на микроелементите и болести по недостига
Сред микроелементите борът (B) играе най-критичната роля в отглеждането на целина, дотолкова, че неговият недостиг може да направи реколтата напълно негодна за продажба. Борът е от съществено значение за образуването на клетъчните стени, транспортирането на въглехидрати и клетъчното делене, особено в интензивно растящите тъкани, като сърцевината на целината. Целината реагира изключително чувствително на недостига на бор, а предотвратяването на симптомите на недостиг е от ключово значение за успешното стопанисване. Усвояемостта на бора се влияе силно от pH на почвата и съдържанието на влага, затова трябва да се управлява като част от хармонична стратегия за управление на хранителните вещества.
Най-характерният и познат симптом на недостиг на бор е напукването на стъблата (stem crack), при което по външната повърхност на листните дръжки се появяват напречни, вкорковени пукнатини. Тези пукнатини отварят врата за вторични патогени и влошават пазарната стойност на реколтата. В по-тежки случаи сърцевинните листа на растението покафеняват и умират, а във вътрешността на главата могат да се образуват кафеникави, кухи лезии, което също показва недостатъчно снабдяване с бор. Тези симптоми са ясно различими от механични повреди или други болести и изискват незабавна намеса.
Въпреки че борът е най-важен, недостигът на други микроелементи, като манган (Mn) и молибден (Mo), също може да създаде проблеми. Манганът играе роля във фотосинтезата и ензимната активност, а неговият недостиг се проявява в междужилкова хлороза на по-младите листа, което може да прилича на недостиг на магнезий, но симптомите тук започват от върха на летораста. Молибденът е необходим за азотния метаболизъм, неговият недостиг е по-рядък, но може да попречи на преобразуването на усвоения нитрат, което може да причини общо пожълтяване и депресия на растежа, подобно на недостига на азот. Недостигът на тези елементи най-често се среща в почви с високо pH, алкални почви.
Предотвратяването и лечението на недостига на микроелементи е сложна задача, чиято основа е почвеният и листният анализ. За превенция можем още при основното торене да използваме торове, обогатени с микроеleменти, или целенасочено да попълваме липсващите елементи чрез почвата. За бързо и ефективно лечение на вече проявени симптоми на недостиг най-подходящият метод е листното торене, тъй като хранителните вещества се усвояват бързо през листата и достигат до мястото на използване. Недостигът на бор и манган може да бъде особено добре коригиран с листни торове, но е наложително да се спазва правилната доза и време на приложение, за да се избегнат изгаряния и токсичност.
Стратегии и практики за торене на целината
Краеъгълният камък на програмата за торене на целината е основното торене, което трябва да се извърши преди есенната или пролетната дълбока оран или почвообработка. В тази фаза внасяме голямо количество органична материя, в идеалния случай 40-60 тона угнил оборски тор на хектар или съответното количество компост. В същото време, въз основа на резултатите от почвения анализ, внасяме в почвата значителна част от общото количество фосфорни и калиеви торове, обикновено 70-80%. Това основно торене осигурява на растението хранителния капитал, необходим за първоначалното развитие, и условията за дългосрочно и балансирано снабдяване.
След засаждането на разсада, за да се насърчи вкореняването, можем да приложим стартово торене, което обикновено включва поливане с водоразтворим тор с по-високо съдържание на фосфор. По време на вегетационния период посрещаме постоянно нарастващата нужда от хранителни вещества с подхранване, което извършваме на няколко пъти, на всеки 3-4 седмици. По време на подхранването допълваме предимно лесно измиващия се азот, както и калия, от който целината се нуждае в големи количества. Подхранващият тор може да се прилага чрез разпръскване до редовете и последващо инкорпориране (странично торене) или, в случай на модерни напоителни системи, под формата на фертигация.
Времето на торене е от решаващо значение за постигане на максимална ефективност и трябва да бъде тясно съобразено с фазите на развитие на целината. Подхранването с азот и калий има особено значение през втората половина на вегетационния период, в периода на интензивен растеж на стъблата и главите. Фертигацията, т.е. прилагането на хранителни вещества с поливната вода, е най-модерният и ефективен метод, тъй като позволява точно дозиране и време на подаване на хранителните вещества. С тази технология хранителните вещества достигат директно до кореновата зона, минимизирайки загубите и максимизирайки усвояването.
Съвременното, устойчиво отглеждане на целина се основава на принципите на интегрираното управление на хранителните вещества, което се стреми да оптимизира количеството и качеството на реколтата, като същевременно минимизира въздействието върху околната среда. Този подход съчетава почвоподобряващия ефект на органичните торове с целенасоченото и точно прилагане на минерални торове, като решенията се вземат въз основа на анализ на почвата и листата. Непрекъснатото наблюдение, редовната оценка на състоянието на растенията и анализът на опита след прибиране на реколтата са от съществено значение за фината настройка на стратегията за торене. С този комплексен подход може да се осигури успешно и икономично отглеждане на целина, като същевременно се запази плодородието на почвата за бъдещите поколения.
