Диморфотеката, тази блестяща красавица с произход от Южна Африка, с право е популярен избор сред любителите на слънчеви градини. Нейните жизнени цветове, подобни на маргаритки, се гордеят с нюанси на оранжево, жълто, сьомга и бяло, често с по-тъмен център, внасяйки истинско цветно петно във всяка леха или сандъче. За да могат тези прекрасни растения да заблестят в целия си блясък, си струва да се запознаем и да им осигурим оптималните условия за грижа. От избора на подходящо място за отглеждане, през правилното поливане, до защитата от вредители – всеки малък детайл може да допринесе за това те да ни възнаградят с продължителен цъфтеж в нашата градина. Отглеждането на това впечатляващо растение не е прекалено сложно, но усвояването на няколко основни знания е от съществено значение за постигане на обилен цъфтеж и поддържане на здравето на растението.
Представяне на диморфотеката
Диморфотеката, с ботаническото си име Dimorphotheca sinuata, е растителен вид от семейство Сложноцветни (Asteraceae), произхождащ от слънчевите, сухи райони на Южна Африка. Често я наричат още капска маргаритка или просто слънчево цвете, което намеква за нейната любов към светлината и блестящите ѝ цветове. Познаването на естественото ѝ местообитание е от ключово значение за успешното отглеждане, тъй като това ни помага да разберем основните ѝ нужди, като изобилието от слънчева светлина и добре дренираната почва. Нейната стойност като декоративно растение е неоспорима, тъй като с малко грижи предлага впечатляваща гледка, привлича опрашители и оживява атмосферата в градината.
Морфологично диморфотеката е ниско до средно високо растение с храстовиден растеж, което обикновено достига височина между 15 и 30 сантиметра, въпреки че някои сортове могат да пораснат и по-високо. Листата са прости, продълговати, често пересто нарязани или със назъбен ръб, а цветът им варира от светлозелен до тъмнозелен. Цветовете образуват кошничковидни съцветия, които могат да достигнат диаметър 5-7 сантиметра; езичестите цветове са с ярки багри – обикновено оранжеви, жълти, кайсиеви или бели – докато тръбестите цветове в центъра на съцветието са по-тъмни, често кафеникави или виолетови, образувайки контрастен център. Интересно е, че цветните главички се отварят напълно при слънчево време, а при облачно време или през нощта се затварят, следвайки движението на слънцето.
По отношение на навиците си на растеж, диморфотеката обикновено се отглежда като едногодишно растение в градините в умерения климатичен пояс, тъй като не понася добре замръзване. В естественото си местообитание в Южна Африка обаче, при благоприятни зими без замръзване, може да се държи и като краткотрайно многогодишно растение. Типичният ѝ жизнен цикъл в умерения пояс продължава от пролетната сеитба или засаждането на разсад, през лятното и ранноесенното обилно цъфтене, до първите по-сериозни студове. Има изключително бърз темп на растеж, така че за кратко време може да образува атрактивни, пълни с цветя възглавнички в градината.
Нейното градинарско значение и употреба са много разнообразни, благодарение на ярките ѝ цветове, дългия период на цъфтеж и сравнително ниските изисквания за грижа. Отлична е за украса на бордюри, цветни острови, алпинеуми и други слънчеви части на градината. В групови насаждения създава впечатляващи цветни петна, а добре вирее и в балконски сандъчета и други градински контейнери. Играе важна роля в привличането на опрашители, като пчели и пеперуди, с което допринася за екологичното равновесие на градината. Поради своята устойчивост на суша, тя става все по-популярен избор и в градини с ниска консумация на вода (ксерискейпинг).
Избор на подходящо място за отглеждане
За диморфотеката най-важният фактор е обилната слънчева светлина, тъй като дори името ѝ подсказва любовта към светлината. Нуждае се от поне шест до осем часа пряка слънчева светлина на ден, за да цъфти богато и да се развива здравословно. На по-сенчести места растението се издължава, развива по-слаби стъбла, а цъфтежът е оскъден или напълно липсва. Интензитетът на светлината пряко влияе и върху наситеността на цветовете на цветовете; колкото повече слънчева светлина получава, толкова по-ярки и наситени ще бъдат цветовете.
По отношение на типа почва, диморфотеката предпочита добре дренирани почви с рохкава структура. Идеални за нея са песъчливи или глинесто-песъчливи почви, които не задържат излишната вода, като по този начин предотвратяват гниенето на корените. Трябва да се избягват тежки, глинести, сбити почви, където водата може да се задържа около корените, особено през дъждовни периоди или при прекомерно поливане. За да се подобри структурата на почвата, е препоръчително преди засаждане да се внесе компост или друга органична материя, което увеличава пропускливостта и обогатява почвата с хранителни вещества.
Киселинността на почвата, т.е. pH стойността, също влияе върху оптималния растеж на диморфотеката. Обикновено най-много ѝ допада неутрално до леко кисело pH (pH 6,0-7,0). Преди засаждане е добре с прост тест да се провери pH стойността на градинската почва. Ако почвата е твърде кисела или твърде алкална, pH може да се коригира с подходящи средства за подобряване на почвата, въпреки че диморфотеката е сравнително толерантна в това отношение и може да вирее задоволително в по-широк pH диапазон, ако останалите условия са изпълнени.
При избора на място за отглеждане трябва да се вземат предвид и защитата от вятър и подходящата циркулация на въздуха. Въпреки че растението като цяло е устойчиво, силният, бурен вятър може да повреди по-крехките стъбла и цветове. Определена степен на движение на въздуха обаче е полезна, тъй като помага за предотвратяване на гъбични заболявания, като поддържа листата сухи. Затова е препоръчително да се търси слънчево място, защитено от силни ветрове, но където въздухът може свободно да циркулира между растенията и където ярките му цветове ще бъдат добре изразени визуално.
Тайни на засаждането
Най-благоприятното време за засаждане на диморфотеката е след като отминат последните пролетни студове, когато почвата се е затоплила достатъчно. Семената могат да се сеят директно на открито, но за по-ранен цъфтеж е по-добре да се отгледа разсад на закрито, в края на февруари или през март. Предимството на директната сеитба е простотата, докато отглеждането на разсад позволява на растенията да станат по-силни преди пресаждането. Преди засаждане почвата трябва да се обработи старателно, да се почисти от плевели и при необходимост да се подобри структурата ѝ с компост.
При сеитба семената се засяват само плитко, на около 0,5-1 см дълбочина, и леко се покриват. Идеалното разстояние между семената е около 15-20 см, за да имат възрастните растения достатъчно място за растеж. За покълване им е необходима топлина, температура между 18 и 21 градуса по Целзий, и умерено влажна почва. Покълването обикновено отнема 7-14 дни, като през това време е важно да се осигурява равномерна влага в почвата, но трябва да се избягва прекомерното поливане. За равномерно разпределение на семената, дребните семена могат да се смесят с малко пясък преди сеитба.
Ако решим да отглеждаме разсад, младите растения трябва постепенно да се приспособяват към външните условия преди пресаждането; този процес се нарича закаляване. Около седмица преди планираното пресаждане започваме да изнасяме разсада навън всеки ден за по няколко часа, като постепенно увеличаваме времето и излагането на слънце. При пресаждането на разсада внимаваме да не повредим корените и спазваме споменатото по-рано разстояние от 15-20 см. След пресаждането растенията се поливат обилно, за да се уплътни добре почвата около корените.
При отглеждане в контейнери избираме саксия с подходящ размер, с диаметър и дълбочина най-малко 15-20 см, за да се осигури достатъчно място за развитие на корените. На дъното на саксията задължително трябва да има дренажни отвори, за да може излишната вода да се оттича. Използваме качествена, рохкава почва за цветя, специално предназначена за цъфтящи едногодишни растения, или смесваме универсална почва за цветя с пясък и перлит за по-добър дренаж. Растенията в контейнери трябва да се поливат по-често от тези в градината, особено при горещо и сухо време.
Изисквания за светлина и температурни условия
Диморфотеката е изключително светлолюбиво растение, което не е изненадващо, като се има предвид, че произхожда от слънчевите пейзажи на Южна Африка. Обилната, пряка слънчева светлина е от съществено значение за отварянето на цветовете и здравословното развитие на растението. Цветовете характерно се отварят само при пълно слънце, докато при облачно, дъждовно време или вечер се затварят. Това фототропно поведение, т.е. реагирането на светлина, е една от най-характерните черти на растението и допринася за това то винаги да може да привлича опрашители при най-оптималните условия.
Идеалният температурен диапазон за диморфотеката е топло, лятно време. Добре понася жегата и най-добре вирее при температури между 20 и 30 градуса по Целзий. Въпреки това, продължителната прекалено висока температура, над 35 градуса по Целзий, може да причини стрес на растението, което може да доведе до намален цъфтеж, особено ако не получава достатъчно влага. Ниските температури и замръзването, от друга страна, понася изключително зле, поради което в умерения пояс се отглежда като едногодишно растение.
Поради чувствителността си към замръзване е изключително важно диморфотеката да се засажда на открито едва след като отмине опасността от пролетни студове. Дори слабите студове могат да повредят листата и цветовете, а по-силните минусови температури могат да доведат до загиване на растението. Точно затова в по-студените климатични зони често се засажда предварително отгледан разсад или семената се засяват едва през май. Трябва да се обърне внимание и на микроклиматичните условия в нашата градина; например южно изложение до защитена стена може да осигури по-топла среда.
Температурата играе важна роля и при покълването на семената и развитието на младите разсади. Оптималната температура на почвата за покълване на семената е между 18 и 21 градуса по Целзий. Ако почвата е твърде студена, покълването може да се забави или дори да не настъпи. За младите растения в началния етап на растеж най-благоприятна е топла, но не изгаряща среда. Внезапните температурни колебания могат да стресират нежните разсади, затова е важно да се осигури балансирана, топла среда.
Изкуството на поливането
При поливането на диморфотеката е важно да се намери баланс между осигуряването на влага и зачитането на устойчивостта на растението на суша. Тъй като естественото ѝ местообитание се характеризира със сухи, полупустинни райони, тя се счита за умерено устойчиво на суша растение, което означава, че понася по-добре кратки периоди на засушаване, отколкото прекомерна влага. Прекомерното поливане е една от най-честите грешки при грижата за нея, което може да доведе до гниене на корените и други гъбични заболявания. Затова са от ключово значение добре дренираната почва и внимателната практика на поливане.
Кога е необходимо поливане, най-лесно се установява чрез проверка на влажността на почвата. Пъхнете пръст на около 2-3 сантиметра дълбочина в почвата; ако е суха, е време за поливане. Честотата на поливане до голяма степен зависи от метеорологичните условия, типа на почвата и това дали растението расте на открито или в саксия. През горещите, сухи летни дни може да е необходимо по-често добавяне на вода, докато през по-хладните, облачни периоди – по-рядко. Самото растение също може да даде признаци на жажда: листата могат да започнат леко да клюмват, но не бива редовно да се чака това.
От гледна точка на техниката на поливане, по-дълбокото, но по-рядко поливане е по-благоприятно от плиткото, често поливане. Дълбокото поливане насърчава корените да проникнат по-дълбоко в почвата, с което растението става по-устойчиво на суша. Поливайте директно в основата на растението, за да достигне водата до кореновата зона, и избягвайте ненужното мокрене на листата, особено вечер, тъй като това може да благоприятства развитието на гъбични заболявания. Най-доброто време за поливане е рано сутрин, за да могат листата да изсъхнат през деня, а загубата от изпарение да бъде минимална.
Нуждите от вода на диморфотеките, отглеждани в контейнери, се различават от тези на открито. Почвата в саксиите и сандъчетата изсъхва по-бързо, особено на слънчеви, ветровити места, затова тези растения през летните горещини трябва да се поливат по-често, понякога дори ежедневно. Важно е обаче дренажните отвори на дъното на саксията да останат свободни и саксията да не стои в застояла вода, тъй като и това може да причини гниене на корените. Поливането на евентуално презимувалите растения през зимата трябва значително да се намали, те получават само толкова вода, колкото почвата им да не изсъхне напълно.
Подхранване и торене
Диморфотеката като цяло не спада към изключително взискателните към хранителни вещества растения, затова с торенето трябва да се подхожда умерено. Прекомерното внасяне на хранителни вещества, особено на торове с високо съдържание на азот, може да причини повече вреда, отколкото полза. Обилният азот може да стимулира силен вегетативен растеж, т.е. растението развива много листа и леторасти, но за сметка на цъфтежа, т.е. по-малко и по-слабо обагрени цветове. Затова при подхранването умереността е ключова.
Най-доброто решение е още преди засаждането да се погрижим за подходящото съдържание на хранителни вещества в почвата. Внасянето на зрял компост или добре угнил оборски тор в почвата преди засаждането обикновено осигурява достатъчно хранителни вещества на растението за целия вегетационен период. Тези органични вещества се разграждат бавно и така постепенно, балансирано снабдяват растението с необходимите макро- и микроелементи, като същевременно подобряват структурата на почвата и способността ѝ да задържа вода.
Ако почвата е изключително бедна или ако растението по интензивност на цъфтежа изостава от очакванията, може да се обмисли допълнително подхранване. В този случай избираме течен тор с ниско съдържание на азот и по-високо съдържание на фосфор и калий, специално предназначен за цъфтящи растения. Фосфорът стимулира обилния цъфтеж и развитието на корените, докато калият увеличава устойчивостта на растението. Подхранването може да се извършва през вегетационния период, от началото на цъфтежа, на всеки 2-4 седмици, съгласно указанията на опаковката на продукта, но винаги даваме предимство на по-разреден разтвор.
Важно е да се наблюдават реакциите на растението и да се разпознават признаците на недостиг или излишък на хранителни вещества. Пожълтяването на листата (особено долните), бавният растеж или слабият цъфтеж могат да показват недостиг на хранителни вещества. Обратно, прекалено буйната, тъмнозелена листна маса с малко цветове предполага излишък на азот. След правилна диагноза можем целенасочено да коригираме подхранването. Като цяло обаче, за диморфотеката при торенето обикновено важи принципът „по-малкото понякога е повече“.
Подрязване и премахване на прецъфтели цветове
Редовното премахване на прецъфтелите цветове, известно още като „deadheading“, е от ключово значение за поддържането на непрекъснат и обилен цъфтеж на диморфотеката. Когато един цвят прецъфти и започне да образува семена, растението насочва голяма част от енергията си към този процес, вместо към развитието на нови цветове. С премахването на прецъфтелите главички „лъжем“ растението, насърчавайки го да образува още цветове, като по този начин удължаваме периода на цъфтеж, често до първите студове. Освен това премахването на прецъфтелите цветове естетически подобрява вида на растението, правейки го по-подредено и поддържано.
Техниката за премахване на прецъфтелите цветни главички е проста: прецъфтелият цвят заедно с цветното стъбло се отрязва или откъсва до първия здрав лист или разклонение. Тази операция може да се извърши с остри, чисти ножици или дори с пръсти. Важно е да не се премахват само венчелистчетата, а цялата цветна главичка с част от стъблото, за да се предотврати образуването на семенна кутийка. Тази задача е препоръчително да се извършва редовно, поне веднъж-два пъти седмично, като се преглеждат растенията в търсене на прецъфтели части.
При младите разсади на диморфотеката прищипването на върховете (pinching) може да стимулира по-храстовидна, по-гъста форма на растеж. Когато младото растение достигне височина около 10-15 см и вече е развило няколко чифта истински листа, върхът на главния летораст може внимателно да се прищипе. Това насърчава растението да развива странични леторасти, в резултат на което се получава по-гъст, по-компактен храст, който в крайна сметка образува повече цветове. Тази операция е препоръчително да се извърши само в началото на вегетационния период, преди началото на цъфтежа.
Леко подрязване може да е необходимо, ако растението в средата на сезона се издължи, оголи или ако цъфтежът отслабне. В такъв случай част от стъблата могат да се скъсят с около половината, което може да стимулира образуването на нови леторасти и цветове, освежавайки растението. Трябва обаче да се избягва драстичното подрязване, особено през летните горещини, тъй като това може да шокира растението. В края на сезона, след първите студове, мъртвите растителни части трябва да се отстранят от градината, за да се поддържа хигиена и да се предотврати презимуването на вредители и болести за следващата година.
Стратегии за презимуване
Диморфотеката произхожда от топли климатични зони, така че умерените зими на открито обикновено не преживява. Поради тази причина повечето градинари я третират като едногодишно растение и всяка пролет засяват нови семена или засаждат разсад. В региони с меки зими без замръзване (например някои части на Южна Европа или южните щати на САЩ), диморфотеката може да се държи и като краткотрайно многогодишно растение и да цъфти няколко години. В по-студените климатични зони презимуването може да бъде предизвикателство и изисква внимателна преценка дали вложеният труд си заслужава.
Ако все пак решим да опитаме с презимуване, растенията, отглеждани в контейнери, имат най-големи шансове за успех. Преди първите студове саксийните растения трябва да се пренесат на светло, хладно, но незамръзващо място, например в неотопляема оранжерия, зимна градина или на светъл перваз в хладна стая. Идеалната температура за презимуване е между 5 и 10 градуса по Целзий. През този период растението влиза в състояние на покой, затова поливането трябва да се сведе до минимум, само толкова, колкото почвата да не изсъхне напълно. Подхранване през това време не е необходимо.
Друг възможен метод за презимуване е вкореняването на резници. В края на лятото или началото на есента, още преди настъпването на студовете, могат да се отрежат резници от върховете на здрави, нецъфтящи леторасти. На около 8-10 см дълги резници се отстраняват долните листа, след което отрязаната повърхност се потапя в хормон за вкореняване (въпреки че това не винаги е необходимо) и се засаждат във влажен, рохкав субстрат (напр. смес от перлит и торф). Резниците се държат на топло, светло място и се осигурява висока въздушна влажност (напр. чрез покриване с прозрачно фолио). Вкоренените резници могат да се засадят на открито през пролетта. Този метод е изгоден, защото следващият сезон започваме с млади, жизнени растения.
Разбира се, най-простата и най-разпространена „стратегия за презимуване“ е събирането и съхранението на семена. Семената, които се развиват от прецъфтелите цветове, се оставят да узреят на растението, след което при сухо, слънчево време се събират, преди семенните кутийки да се отворят и семената да се разпръснат. Семената се изсушават старателно, след което се съхраняват в хартиена торбичка или херметически затворен съд на хладно, тъмно и сухо място до следващата пролетна сеитба. Така си осигуряваме, че и през следващата година ще можем да се наслаждаваме на блясъка на тези прекрасни цветове. В някои по-меки климатични зони растението може и само да се самозасее и през следващата пролет да се появят нови растения.
Вредители и болести: превенция и борба
Въпреки че диморфотеката като цяло се счита за устойчиво растение, понякога все пак може да бъде нападната от определени вредители. Най-честите проблеми могат да бъдат причинени от листни въшки, червени паяжинообразуващи акари и трипси. Листните въшки са малки, зелени или черни насекоми, които смучат сок от младите леторасти и от долната страна на листата, отслабвайки растението и отделяйки медена роса, което може да доведе до развитие на чернилни петна. Червените паяжинообразуващи акари са дребни, паякообразни същества, които по листата плетат фина паяжина и със смученето си причиняват пожълтяване и опадане на листата, особено при сухо, топло време. Трипсите пък са малки, летящи насекоми, които увреждат венчелистчетата на цветовете и листата, причинявайки сребристи петна и деформации. За ранно откриване на присъствието на вредители редовно преглеждайте растенията, особено долната страна на листата и цветните пъпки.
При борбата с вредителите е препоръчително първо да се даде предимство на екологосъобразните методи. При по-малки нападения от листни въшки може да е достатъчно да се измият от растението със силна струя вода или да се напръскат със сапунена вода (напр. разтвор на калиев сапун). Срещу червените паяжинообразуващи акари може да помогне увеличаването на въздушната влажност (напр. овлажняване на околната среда на растенията), тъй като тези вредители обичат сухите условия. Препарати на базата на масло от нийм също могат да бъдат ефективни както срещу листни въшки, така и срещу червени паяжинообразуващи акари, а дори и срещу трипси, като същевременно са сравнително щадящи към полезните насекоми. При по-тежки нападения, ако биологичните методи не се окажат достатъчни, може да се наложи употребата на специфични инсектициди, но те винаги трябва да се използват внимателно и съгласно инструкциите за употреба.
Диморфотеката се напада от сравнително малко болести, но неподходящите условия на отглеждане могат да благоприятстват развитието на определени проблеми. Най-честите проблеми могат да бъдат причинени от гъбични заболявания, като сечене на разсада, брашнеста мана, мана или гниене на корените или стъблото. Тези болести обикновено се развиват в резултат на прекомерна влага, лоша циркулация на въздуха, прекалено гъсто засаждане или застояла вода. Сеченето на разсада застрашава младите поници, брашнестата мана образува бял, прахообразен налеп по листата, маната причинява жълтеникави петна и по долната страна на листата сивкав плесенен налеп, докато гниенето на корените води до увяхване и загиване на растението.
За превенция на болестите най-важно е осигуряването на подходящи условия на отглеждане: добре дренирана почва, подходящо разстояние между растенията за добра циркулация на въздуха, поливане сутрин в основата на растението и избягване на ненужното мокрене на листата. Важно е също така спазването на градинската хигиена, например премахването на мъртвите растителни части и прилагането на сеитбообращение. Ако все пак се появи някакво гъбично заболяване, първата стъпка е премахването и унищожаването на заразените растителни части. В по-леки случаи могат да помогнат фунгициди на базата на мед или сяра, а при по-тежки инфекции може да се наложи употребата на специфични фунгицидни препарати. По възможност избирайте сортове, по-устойчиви на болести.
Комбиниране в градината: хармонични растителни комбинации
Диморфотеката със своите ярки цветове и слънцелюбива природа отлично се комбинира с други растения със сходни изисквания, с което можем да създадем разнообразни и дълго цъфтящи градински площи. При избора на придружаващи растения основен критерий е те също да обичат пълно слънце, добре дренирана почва и умерено поливане. Важно е да се вземат предвид и крайните размери на растенията, техният хабитус и времето на цъфтеж, за да се създаде хармонична и естетически приятна композиция, която през целия сезон да предлага нещо интересно.
Отлични придружаващи растения за диморфотеката могат да бъдат други, също устойчиви на суша и слънцелюбиви едногодишни или многогодишни цветя. Много добре се съчетава например с газания (Gazania), върбинка (Verbena), тученица (Portulaca grandiflora), различни декоративни треви, синя салвия (Salvia farinacea) или космос (Cosmos bipinnatus). Тези растения не само имат сходни екологични изисквания, но със своите различни височини, текстури на листата и форми на цветовете създават интересни контрасти и привлекателен общ ефект. Сивкавите или сребристи листа на растения като цинерария (Senecio cineraria) или лавандула също отлично подчертават ярките цветове на диморфотеката.
Диморфотеката може да се използва универсално в градинския дизайн. По-ниските сортове са идеални за предния план на бордюри, покрай пътеки или в слънчеви ъгли на алпинеуми. В групови насаждения създават впечатляващи цветни петна, запълвайки празните места в по-големите лехи. Нейните ярки оранжеви, жълти или сьомгови цветове служат като отлични фокусни точки, но добре се вписват и в цветни лехи с топли цветови схеми. Чрез комбиниране на различните цветови варианти може да се постигне игрив, весел ефект. Важно е да се обърне внимание и на контраста на листата; по-фините текстури на декоративните треви или по-големите листа на многогодишните растения могат добре да допълнят по-простите листа на диморфотеката.
Избягвайте комбинирането с растения, които имат значително различни изисквания, например видове, обичащи сянка или изискващи много вода, тъй като те или биха задушили диморфотеката, или не биха се чувствали добре в нейната слънчева, по-суха среда. Внимавайте също така придружаващите растения да не израснат прекалено високи, засенчвайки по този начин светлолюбивата диморфотека. Винаги осигурявайте достатъчно място на всяко растение за растеж и подходяща циркулация на въздуха, с което също така се предотвратява развитието на болести. Добре подбраните растителни комбинации не само естетически повишават нивото на градината, но допринасят и за увеличаване на биологичното разнообразие и привличането на полезни насекоми.
Сортове и разновидности на диморфотеката
Родът Dimorphotheca включва няколко вида, но в градините най-често се среща Dimorphotheca sinuata и нейните хибриди, както и разновидностите ѝ. Важно е да се прави разлика между рода Dimorphotheca и рода Osteospermum, който също често се нарича африканска маргаритка или капска маргаритка. Въпреки че родовете са сродни и външният им вид може да е подобен, видовете Osteospermum обикновено са многогодишни и могат да имат малко по-различни изисквания за грижа. Dimorphotheca sinuata е известна предимно като едногодишно растение в умерения пояс, въпреки че в естественото си местообитание може да преживее като краткотрайно многогодишно растение.
Съществуват множество популярни сортове и хибриди на Dimorphotheca sinuata, които се различават предимно по цвета и размера на цветовете, както и по хабитуса на растението. Най-честите цветове на цветовете са чисто оранжево, ярко жълто, нежно сьомгово, кремаво и чисто бяло, често с по-тъмен, контрастен централен пръстен или тъмни тичинки. Известни сортови серии са например хибридите ‘Jambo’, налични в няколко цвята, или сортът ‘Glistening White’ с чисто бели цветове. Някои варианти са с по-компактен растеж, докато други израстват малко по-високо.
Селекционерите на растения непрекъснато работят върху създаването на нови и нови разновидности на диморфотеката, които предлагат още по-привлекателни цветове, по-дълъг период на цъфтеж, по-компактна форма на растеж или по-добра устойчивост на болести. Тези нови хибриди често произлизат от кръстоски между Dimorphotheca sinuata и други сродни видове, като Dimorphotheca pluvialis. В разсадниците и магазините за семена всяка година могат да се появят нови сортове, затова си струва да се информираме за актуалната оферта.
При избора на подходящ сорт вземете предвид условията на вашата градина и планираната цветова схема. Ако искате да я използвате като бордюр или почвопокривно растение, изберете по-ниски сортове с пълзящ хабитус. За засаждане в контейнери по-компактните варианти могат да бъдат идеални. Чрез комбиниране на сортове с различни цветове можете да създадете весели, пъстри лехи. Информация за наличните сортове и техните характеристики можете да намерите на опаковките със семена, на етикетите на разсада или в специализираните градински магазини. Важно може да бъде и отчитането на регионалната пригодност на различните сортове, въпреки че Dimorphotheca sinuata като цяло добре се адаптира към повечето слънчеви, топли климатични зони.
Предимства и употреба на диморфотеката в ландшафтната архитектура
Диморфотеката има множество предимства, които я правят предпочитан избор както от градинари, така и от ландшафтни архитекти. Една от основните ѝ привлекателности е невероятно наситеният, блестящ цвят на цветовете, който моментално оживява атмосферата на градината. Дългият ѝ период на цъфтеж, който при подходяща грижа може да продължи от началото на лятото до есента, осигурява непрекъснато цветно великолепие. Освен това е сравнително устойчиво на суша растение, което го прави особено ценно в градини с ниска консумация на вода и на горещи, слънчеви места. Препоръчва се и за начинаещи градинари, тъй като цъфти благодарно с малко грижи, ако основните ѝ нужди са задоволени.
Поради своята универсална употреба е предпочитан елемент и в ландшафтната архитектура. На по-големи площи, масово засадена, създава драматичен ефект, образувайки цветни килими. Отлична е за оформяне на бордюри на пътеки и алеи, за украса на предния план на цветни лехи или за запълване на празни места в смесени насаждения. Поради ниския си ръст и храстовидния хабитус може добре да служи и като почвопокривно растение на слънчеви склонове или в алпинеуми. Благодарение на своята устойчивост на суша, тя може да бъде идеален кандидат за ксерискейпинг, т.е. проектиране на градини с устойчиви на суша растения, допринасяйки за по-устойчив дизайн на градината.
Отлично се прилага и в градинарството в контейнери. Отглеждана в саксии, сандъчета, висящи кошници или други градински съдове, тя може да образува ефектни цветни петна на тераси, балкони или до входове. Тъй като обича слънчеви места, отлично се чувства и на южно ориентирани балкони. В контейнери може да се комбинира с други растения със сходни изисквания, за да се създадат разнообразни и преносими композиции. Отглеждането в контейнери позволява и на тези, които нямат градина, да се насладят на нейната красота.
Играе важна роля и в поддържането на екологичното равновесие на градината, тъй като цветовете ѝ привличат опрашители като пчели, земни пчели и пеперуди. По този начин допринася за увеличаване на биологичното разнообразие на градината и за опрашването на други растения. Нейният весел, слънчев вид има положителен ефект върху общата естетика на градината, доставяйки радост на собственика на градината и на посетителите. В заключение, диморфотеката е ценно и благодарно градинско растение, способно да предложи впечатляваща гледка с минимални грижи.
