Хостата, за повечето любители градинари, е надеждно и ефектно многогодишно растение за сенчестите части на градината. Със своите впечатляващи форми и цветове на листата, тя внася структура и елегантност дори в най-мрачните кътчета. Въпреки че като цяло се смята за изключително издръжливо и лесно за отглеждане растение, за съжаление то не е напълно неуязвимо; редица неприятели и болести могат да застрашат неговото здраве и красота. Най-големият проблем са охлювите и плужеците, които, като изяждат правилни дупки в листата, значително намаляват декоративната стойност на растението, но могат да се появят и по-коварни патогени. Интегрираната растителна защита, която набляга на превенцията и биологичните решения, е от ключово значение за опазването на здравето на хостите.
Борбата с охлювите и плужеците изисква многостранна стратегия, която се простира от промяна на условията на околната среда, през физически бариери, до целенасочени примамки. Тъй като тези мекотели предпочитат влажна, задушна среда, поливането в сутрешните часове, директно в основата на растението, може да помогне листата и повърхността на почвата да изсъхнат през деня, правейки района по-малко привлекателен за тях. Като премахваме мулча и другите градински остатъци около хостите, можем да унищожим техните дневни скривалища. Като физическа бариера може ефективно да се използва остър пясък, яйчени черупки, утайка от кафе или специална медна лента, поръсени около растенията, която създава лек електрически заряд при контакт със слузта на животните. Като биологично решение могат да се използват нематоди Phasmarhabditis hermaphrodita, които като паразити унищожават плужеците, докато предлаганите в търговската мрежа примамки на базата на железен фосфат са по-малко опасни за домашните любимци и полезните организми от традиционните препарати, съдържащи металдехид.
Въпреки че охлювите причиняват най-зрелищните щети, други неприятели също могат да вгорчат живота на любителите на хости. Такъв е например ореховият хоботник (Otiorhynchus sulcatus), чиито възрастни индивиди оставят характерни, полукръгли следи от гризане по краищата на листата, но истинската опасност представляват неговите ларви, които се развиват в почвата. Тези ларви гризат корените и короната на растението (връзката между коренището и листата), което води до увяхване, пожълтяване и в тежки случаи до пълното унищожение на растението. Основата на защитата е борбата с ларвите, за която като биологично решение могат да се използват паразитни нематоди (Heterorhabditis bacteriophora), внесени в почвата. По-рядко по хостите могат да се появят и листни въшки и цикади, които със своето смучене отслабват растението и евентуално пренасят вируси, срещу тях можем да се борим ефективно с инсектицидни сапуни или масло от нийм.
Гъбични и бактериални заболявания
Сред гъбичните болести, засягащи хостите, една от най-често срещаните е антракнозата, причинена от гъби от рода Colletotrichum. Характерните симптоми на заразата са големи, неправилни петна по листата със светлокафяв или белезникав център, заобиколени от тъмнокафяв или черен ръб. С напредването на болестта центърът на петната често опада, оставяйки симптом, подобен на „дупка от сачма“. Патогенът обича топло, влажно време и прекалено влажна листна маса, така че поливането отгоре значително увеличава риска от заразяване. Въпреки че антракнозата е предимно естетически проблем, в тежки случаи тя може да унищожи значителна част от листната маса, което отслабва растението и намалява неговата зимоустойчивост.
Много по-сериозни последици има кореновото гниене, известно още като склеротинийна болест, причинено от гъбата Sclerotium rolfsii. Първият признак на болестта е пожълтяването и увяхването на долните листа, последвано от бърз, пълен колапс на растението. Около заразената основа, на повърхността на почвата, се появява характерна, паяжинообразна, бяла мицелна мрежа, а в нея могат да се наблюдават малки, подобни на синапено семе, кафяви или черни трайни образувания, наречени склероции. Тази болест е изключително разрушителна и трудна за лечение, тъй като склероциите остават жизнеспособни в почвата с години. Единственият ефективен начин за защита е незабавното отстраняване и унищожаване на заразеното растение и околната почва, както и дезинфекция на района, например чрез соларизация на почвата.
Бактериалните инфекции по хостите включват листни петна и меко гниене на кореновата шийка. Бактериалното листно петно започва с воднисти, прозрачни петна, които по-късно стават кафяви или черни и често са заобиколени от жълт ореол. Бактериите обикновено навлизат в тъканите на растението през малки наранявания, като например от градушка или ухапвания от неприятели. Мекото гниене е още по-опасно, то атакува основата на растението, където тъканите се разпадат на кашава, водниста маса с неприятна миризма. Ключът към превенцията е добрата градинска хигиена, избягването на наранявания на растенията, осигуряването на подходящо разстояние за добра циркулация на въздуха и незабавното отстраняване на болните листа и части от растенията, за да се предотврати разпространението.
Вирусни инфекции: страховитият вирус X на хостата (HVX)
Може би най-страховитата болест по хостите е вирусът X на хостата, известен като HVX. Това е изключително заразен и според настоящите познания нелечим вирус, който представлява сериозна заплаха както за колекциите, така и за разсадниците. Симптомите могат да бъдат изключително разнообразни при различните сортове хости: най-често се наблюдават размити, подобни на мастило петна по жилките на листата, сливане на цветовете, мозаечна шарка, изтъняване и деформация на листната тъкан, както и общо изоставане в растежа на растението. Най-голямата опасност се крие във факта, че някои сортове могат да бъдат безсимптомни носители в продължение на години, като същевременно непрекъснато заразяват другите хости в своята среда.
Разбирането на разпространението на HVX е от решаващо значение за превенцията. Вирусът се разпространява предимно чрез сока на заразеното растение, по механичен път. Това означава, че най-честият начин на предаване е използването на замърсени градински инструменти – ножици за резитба, лопати, ножове. Ако се отреже заразено растение, а след това със същия нестерилизиран инструмент се отреже здраво, вирусът почти сигурно ще се пренесе. Заразяването може да се случи и при разделяне на туфи, но също и при откъсване на листа или при работа без измиване на ръцете след докосване на заразено растение. Важно е да се знае, че HVX не се пренася от насекоми, така че защитата се основава изключително на спазването на строги хигиенни правила.
Тъй като няма лек за HVX, защитата се ограничава до превенция и строг контрол. Най-важната стъпка е винаги да се снабдявате с нови хости от надеждни, реномирани източници, от места, където редовно се тестват насажденията за наличие на вируса. При забелязване на подозрителни симптоми, засегнатото растение трябва незабавно да се изолира от останалите и, ако е възможно, да се изпрати проба за лабораторно изследване за потвърждаване на инфекцията. Ако наличието на HVX се потвърди, заразеното растение трябва да се изкопае с корените и да се унищожи, за предпочитане чрез изгаряне или поставяне в черен чувал и изхвърляне в битовите отпадъci. Никога не компостирайте заразени растителни части!
Абиотични проблеми и важността на превенцията
Абиотичните, тоест неинфекциозните проблеми, често се бъркат със симптомите на болести, въпреки че са причинени от фактори на околната среда. Едно от най-честите такива явления е слънчевото изгаряне, което се случва, когато сенколюбивата хоста е изложена на твърде много пряка слънчева светлина, особено в следобедните часове. Симптомите се проявяват в пожълтяване, а след това покафеняване и изгаряне на краищата и върховете на листата, като тъканите стават хартиени и чупливи. Толерантността към слънчева светлина на различните сортове хости е различна; като цяло сортовете с по-дебели, синкави или зелени листа понасят слънцето по-добре от тези с по-тънки, жълтеникави или пъстри листа. Изборът на подходящ сорт за светлинните условия на дадено място е от съществено значение за предотвратяване на слънчевото изгаряне.
Често срещани са и проблеми с водоснабдяването и хранителните вещества. Прекомерното поливане, особено в почви с лош дренаж, може да доведе до кореново гниене, което се проявява с пожълтяване, увяхване на листата и загиване на растението, което лесно може да се обърка с гъбично кореново гниене. Недостатъчното поливане, от друга страна, причинява увяхване на листата, покафеняване и изсъхване на краищата им. Недостигът на хранителни вещества също може да предизвика видими симптоми; недостигът на азот, например, причинява общо пожълтяване (хлороза), предимно по по-старите листа, докато недостигът на желязо се проявява в пожълтяване между жилките на новите издънки. Качествената почва, богата на органична материя и с добър дренаж, и използването на балансиран тор с бавно освобождаване през пролетта помагат за предотвратяването на тези проблеми.
В заключение, най-важният принцип при грижата за хостите е превенцията. Здраво, силно растение, отглеждано в оптимални условия, е много по-устойчиво на неприятели и болести. Това включва избор на подходящо място за отглеждане, професионално поливане и торене, поддържане на градинска хигиена – например редовно отстраняване на изсъхнали листа и растителни остатъци – и дезинфекция на инструментите при работа между различните растения. Обстойният преглед на новозакупените растения и тяхното държане под карантина за няколко седмици също е мъдра предпазна мярка, преди да ги засадите на постоянното им място в градината. Усърдният и внимателен градинар ще бъде възнаграден година след година с буйна, здрава листна маса на хостите.
